The Man Without a Past/ Мъжът без минало (2002)

Последният ми филм беше ням и черно-бял, което ясно показва че съм делови човек. Но като следваща стъпка би трябвало да отпадне и самото изображение. Какво бихме имали тогава: тъмен екран. И тъй като винаги съм готов на компромиси, аз реших да обърна посоката и да направя този филм, който е наситен с диалози, многообразие от цветове – да не споменаваме другите комерсиални стойности.

Трябва да призная, че дълбоко в моето подсъзнание трябва да е имало надежда, че тази стъпка ще ми помогне да изглеждам нормален. Надявам се, че моите социални, икономически и политически възгледи за положението на обществото, морала и любовта могат да бъдат открити в самия филм.
Искрено ваш
Аки Каурисмаки

Жепе-гара Хелзинки. Встрани от перона самотен мъж седи върху куфара си. Пуши. Секунда по-късно хулигани избиват паметта от главата му, заедно с фаса от устата му.
Бухалката на съдбата  запраща “М” в периферията на столицата и извън периферията на спомените му. Приютява го общество, което живее в мизерни фургони, с чудатите добродетели на приказни горски същества.

Тук са образите на коравия, но с мека душа полицай и ситното му куче Ханибал, адвокатът, който работи в името на християнските добродетели, банковата служителка която отговаря в стил “хайку”, клошарят, който живее в контейнер за боклук и притежава благородството и маниерите на аристократ.

Тук е и работодателят, който обира собствените си  пари от обралата го преди това банка, само за да изплати дължимото на своите работници. Сред тези нови влъхви на нашето съвремие е и Ирма, жената в която “М” се влюбва, и заради която започва работа в Армията на Спасението.

Постепенно му се отваря апетит за живот, както и перспективите да стане мениджър на бъдеща рок-банда. Далеч преди хрътките на миналото  да го надушат, “М” тръгва да катери дървото на живота отново, по по-удачен маршрут.

The Man Without a Past е втората част на Аки Каурисмаки от “Финландската” му трилогия.
Титулярът в главната роля Markku Peltola, както и целият актьорски състав заедно с кучето Ханибал играят брилянтно. Творбата има  съвършенно завършен авторски почерк и абсолютно оригинална и неподражаема художествена лексика.

Като тези на Джим Джармъш или на Ким Ки Дук, например. Абстрактната стилизация на някои сцени и подчертана меланхолия не пречат ни най-малко на силното политическо и религиозно внушение.

Елементите на традиционната мелодрама са използвани с наглед безизразно-незабележим, но невероятно комичен стил, с целия респект кем осъдената на анонимност работническа класа. Фургоните на Хелзинки стават своеобразен Ноев ковчег за ценности и качества на изчезване.

При големите артисти като Каурисмаки творбите кръжат в собствени траектории, но винаги се връщат като бумеранг към вкоравеното, обръгнало на желания и страсти човешко сърце. The Man Without a Past е прост и величествен като библейска притча. А притчите целят спасението на душата, затова оставете скалпела на логиката и “ще се наситите с хляб”.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!