The Informers


The Informers

В момента някой чете: Полина Паунова

The Informers e пo текст на големия Брет Истън Елис (Американски психар, Less Than Zero), който също така е и продуцент. Както в повечето му книги и тук става въпрос за тревожността и заплахата, които оформят невидимия образ на Ел Ей – градът в който няма сезони, пространството е прекалено голямо, за да се скриеш от себе си, а разглезените богаташки синчета от Бевърли  Хилс и Бел Еър сърбат отегчени коктейли и зяпат малолетната шепа задник, припичащ се на шезлонга отсреща.

The-Informers

Искам  някой да ми каже кое е добро! Искам някой да ми каже кое е лошо. Ако никой не ти каже кое е лошо и кое е добро, как ще ги различаваш?
Брет Елис вкарва винаги много поезия покрай екзистенциалния ужас, от който всичките му герои се друсат, убиват и чукат като за последно.
Gregor Jordan
се е справил добре с режисурата. Избухналите в неон нощни панорами на Ел Ей контрастират с пустинята в душата на героите. Младите проекто-юпита са бъдещите американски психари.

The Informers

Кастът е отличен. Крис Айзък, макар и със смешното име Les Price играе тъмната страна на своята осемдесетарска версия. Бохем с лош дъх и още по кофти лафове, който отдавна е изгорил всякакви мостове към дете си. Изгорени мостове са и връзките на Били Боб Торнтън – фрашкан с мангизи холивудкси “кинодеец” и Ким Бейсинджър – преждевременно остаряла в разкош и изневяра богиня. Мики Рурк пък е мълчаливо дете на пустинята, което преживява от проблем на проблем.  Уинона Райдър-изтерзана и невротична ТВ водеща, е нещастно влюбена в Били Боб.  Паралелните истории се докосват, но без да се търсят досадните морални поуки на Пол Хагис, например.

Няма повече слънце – казва за финал  на метро антиутопията Jon Foster. Мрачна романтика в една опще по-мрачна метро утопия.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)