В мазе с капещи тръби, бетон, мухъл и ръжда, двама войника със сходен чин, но с различна степен на психически разпад (поне в началото) излежават наказание.

Единият (Сергей Пахомов), видимо отдавна в килията понася нищетата с безспирна логорея.

Другият (Владимир Епифанцев) е праволинеен, ординарен тип с популярните черти на редови патриот, когото дрипавото, проскубано началство (Александър Маслаев) рутинно унижава с класичеко чистене на кенеф с четка за зъби.

Когато квичащият, минал отвъд всякакви граници Пахомов предлага на младока да сподели закуската от собственото му лайно в чиния, съзнанието на последният прещраква. Оборот по екстремната спирала нагоре прави намесата на Анатолий Осмоловски.

След назидателна сказка за Пърл Харбър (страхотен момент), фуражката продължава възпитателните си рестрикции със сексуален тормоз. Свидетел на страданията на жертвата, откачилият красавчик Епифанцев се обръща срещу пагона. Тоталната ментална разруха и физическо унищожение /унижение на господаря са и негови собствени. След като и полковник Маслаев кротко се обесва до парадната си униформа, остава само Зеленото слонче . Не оцелява никой.

Сниман от ръка в стил Догма, “мръсният”  Зеленото слонче (1999, 95 мин., реж. Светлана Баскова) е видео пърформанс, уриниращ и дефекиращ върху традиционното кино с ултра неконвенционалната си форма. Военната схема/йерархия/сюжет са условни. Това което не е условност, е критиката срещу наложените порядки в общество обусловено от издевателства и примитивни ролеви модели за надмощие. Актьорската игра е безспорна. Траш похватите са оправдани. Публиката на Зеленото слонче са или ревностни фенове или обидени хомо сапиенси.

От 1997 до 2000 излиза списанието “РАДЕК”, печатен орган на московското радикално изкуство

Зеленото слонче е представително за московското радикално кино и московското радикално изкуство, обединяващо Олег Кулик, Анатолий Осмоловски, Александър Бренер, Олег Мавроматти, Димитрий Пименов, Альона Мартинова, Император Вава, Светлана Баскова, групите ЕТИ (Експроприация на територията на изкуството) и “Нецезиудик”. Основна негова фигура е Олег Мавроматти (известен акционист, режисьор, пърформър; идеолог и продуцент на Зеленото слонче). Той е създател на кинообединение “Супернова”, на московския филмов фестивал СТИК и група Ultrafuturo.

Програмна за движението е акцията “ХУЙ” на Анатолий Осмоловски, в която участниците лягат на Червения площад, изписвайки с телата си думата “хуй”. Както и пърформансът на Олег Мавроматти, част от неговия филм Oil on Canvas, който той прави на 1-ви април 2000 г. срещу храма на Христа Спасителя, Москва. В хода на акцията е закован за дървен кръст, а на гърба му бива изрязан надпис: “Аз не съм син на Бога”.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!