“Фаворитката” с 10 номинации за Оскар

Плотът на The Favourite (2018) е камерен трилър в историчски контекст. Началото на 18-ти век Англия воюва с Франция. Лейди Сара (Рейчъл Уайз) управлява успешно страната от името и леглото на самотната и хронично болна от подагра кралица Анна (страхотна Оливия Колман). Скрепеното с плътски ласки статукво между Сара и кралицата се пропуква, когато новата слугиня в двореца Абигейл (Ема Стоун) се появява буквално от калта. Умна и стратегически находчива тя бързо си спечелва доверието на непредпазливата Сара и под опеката й стъпка по стъпка, интрига по интрига възстановява загубеното си аристократично потекло. Подривайки безскрупулно репутацията на покровителката си Абигейл я измества и израства до вип компаньонка на кралицата.


Ако не беше Йоргос Лантимос подобен сюжет би бил скучен колкото и синопсиса му. Лантимос обаче създава психологически женски триъгълник (или кубистично деконструиран троен портрет, ако искаш), в който всяка от страните е с различен статус, роля и отговорност (Мноого далечна връзка с “Три жени” на Олтман). Присъствието на мъжете е подчертано второстепенно и сведено до тапет от перуки, гротескен грим и безполови физиономии. Знаменателна за функцията на силния пол е сцена, в която група инфантилни, покварени и самозабравили се от скука келеши със синя кръв замерят с плодове охраненото голо тяло на един от своите, гърчещ се в идиотски oргиастичен кикот, псевдоеротичен трепет и атмосфера на споделен пърформънс. На този деградирал фон оперира острият, неподвластен на угризения инстинкт за оцеляване на Сара и Абигейл, и двете макар и с различен старт еднакво гладни за парче осигуряващо им спокойствие в среда на изнасилвачи (силно подчертано) власт. Мачкана легално и скулптирана от насилника си жената от тази епоха е реваншистки настроена и фаталистично програмирана да продължи порочната верига с тактики и средства подръчни на арсенала й.

Лантимос впечатлява с жаргонен език (cunt и fuck са в приятна ротация) и липса на визуална напудреност. Осветлението на Robbie Ryan (Fish Tank, American Honey) е предимно и само слънчево или от запалени свещи. Тежките интериори, костюмография, флорални масиви и прочее художествени орнаменти сами по себе си са протагонист. Перспективното маниерно изкривяване с различни обективи на камерата е в крив “синхрон” с болезнената линия на поведение на героините. Монотонно повтарящите се саунд ефекти генерират напрежение и добавят друг леър на сторителинг. Като цяло “Фаворитката” е най-лесно смилаемият филм на Йоргос Лантимос (Dogtooth, The Lobster, Убийството на свещения елен) и това при все красноречивата режисура, тематичен фокус донякъде разочарова. Тихо виещата лудост на люшканата от две страни като пинг-понг кралица, можеше да отведе крайното внушение по-надалеч. Но и така заглавието заслужава адмирации. Ревност, завист, повръщане, сексуална похот и неудовлетовеност, манипулации, любовта като политика и обратното – цялата тази паяжина покрива като пелена 120-те минути.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.