THE CIRCLE


THE CIRCLE/КРЪГЪТ(2017) e дело на James Ponsoldt, автор на The End of the Tour, и това беше единствената причина да го гледам. Заглавието експлоатира сковаващата перспектива малкото ти оставащи свободи да бъдат ограничени от зъл алианс между програмисти и корумпирани политици. Комиксов контраст, като в Готъм сити. Не че не звучи достоверно – персоналните ни данни в нета са стока в обръщение, но не бива да бъркаме знаците на предупреждение с тези на параноя. Човек е готов на всичко за да разсее тревогата си. Болшинството потребители с нездрав кеф ще се залепят на екрана. Страховете им са екстраполирани за пореден път в холивудска продукция с бонбонени лица, рекламистки монтаж и математически изчислена във фокус групите на предварителни прожекции драматургия.

Напористото желание за себереализация отвежда зелената Ема Уотсън в най-голямата социалка в света, корпуса на която, аналог на Гугъл, съдържа хиляда и една сай-фай разработки все с наци-оттенък. Всички стартъпи на компанията, оглавявана от Том Ханкс, гравитират около идеята за контрол над функциите и местоположението на човешкото тяло, във всеки един момент. Промиващите презентации на боса-диктатор насърчават доброволци за експерименти, минаващи всякакви граници на личното и интимното. Зад лайковете и маската на филантроп героят на Том Ханкс купува и продава влияние, готви  арсенала си за саботиране устоите на демокрацията, а крехката но самоотвержена пионерка Уотсън става негово визитно слайдшоу. Животът й е 24 часово риалити за всички болни по животавнета мозъци. Дотук с антиуопията добре. Отишла твърде далеч в “ползу роду-ексхибиционизма” , тя лекомислено позволява публиката да погне в ефира на живото предаване най-добрия й приятел. Целта е да се докаже ефикасността на ново приложение за издирване на криминали, особено когато то е в ръцете на жадното за сеир и кръв vox populi. От Перник до Пекин – зомбираният от телевизия реднек има един и същи чип. У Ема следва постепенно осъзнаване и еманципация от меркантилната инкарнация на Стив Джобс. Съюзява се с митичен, стоял през цялото време в сянка айти разработчик, черен – за да се успи расовата квота. Афро-геният е налял  основите на фирмата в началото, но после е бил лошо низвергнат – схемата на Westworld. Та тези двамката с гръм и трясък повеждат своята светла вендета, пред псуващия вяло като в Ну погоди Ханкс. В “Сестри Палавееви” на Алек Попов има къде-къде по яростно-сатирични образи на закърмени с таталитаризъм мацки. Обидно приказен за актьорите и нас зрителите развой на сценария, секнещ се върху достойнствата от първата половина на филма. Приятно бе единствено камеото на Крисчън Слейтър, като болния баща на Ема, мементо от участието му в Mr. Robot.

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)