The Bad Lieutenant: Port of Call (2009) – New Orleans е безкрайно далеч от нивото на Ферара

Колкото повече минути ме делят от последните титри на The Bad Lieutenant: Port of Call – New Orleans, толкова повече филма ми харесва.., когато го забравя, ще е най-добре.
Всеки, който очаква да види нещо близко до оригинала ще остане разочарован. Както има истински и пластмасови домати, така и в The Bad Lieutenant 2 Вернер Херцог се опитва само да пресъздаде идеята за Лошият лейтенант.
Toва не само е друг филм, но даже не е и трибют, въпреки съсценариста Victor Argo, работил по раншния Лейтенант. Могъщото отчаяние в образа на Мистър Кайтел, животинската себеомраза, лукатушещото стремление към светлината, покъртващите душата звуци и картини от ада, които очевидно само той може да пресъздаде, остават ненадминати.
Вернер Херцог не е и така милостив към героя си, свиди му се куршумa накрая, с което цялата тема за изкуплението увисва като лявото рамо на Кейдж във филма. Когато застреляха Харви в края, мизансценът включваше надпис It All Happens Here, на фона на шлагера We Still Gonna Love You.
Жизненият му цикъл се затвори, Джизъс от хероиновите му халюцинации го прибра. А ето, че Херцог не си го дава . Не и преди да го повиши в служебната йерархия, пусне през рехаб и направи татко на задаващо се дете от еск наркоманка/проститутка. Не и преди да го социализира и накара публично да се разкае. А беше време, когато Херцог не беше екс, а Grizly man, например. Минусите на The Bad Lieutenant: Port of Call – New Orleans, които лесно можеха да се задраскат и превърнат в плюсове, са липсата на нещо, което да напомня саундтрак, неразработеният типаж на Ева Мендес (може ли да се сравнява изобщо с Зоуи на Zoе Lund?) и смешният в камеото си Вал Килмър.
Иначе Никълъс Кейдж определено е видим. Гротесковият му характер е работен усърдно. Високо обръснатите бакенбарди, изкривени гръбнак, сако и уста, го правят един от куците коне, на които залага. Когато трябва обаче да респектира с лудост, жокерският му смях звънти на кухо, а револверът, който развява, е като мокър бенгалски огън – безобиден и глупав.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
>Абе имаше си своя чар филмът, не беше чак толкова зле и според мен не се опитваше да бъде оригинала (което сам съзнаваше, че няма как да се случи). Единствено съм съгласен, че Кейдж as usual беше ужасен. Но рибите, игуанити, крокодилите и dead can break-dance спасиха филма, hooray.