The American Friend (1977)

The American Friend (1977, ФРГ, Франция) е “началото на прекрасното приятелство” между Вендерс, Денис Хопър (Palermo Shooting) и Бруно Ганц (Криле на желанието). Въпреки, че е всепризнат шедьовър, лентата  печели само две от филмовите награди на ФРГ през 1978-ма – за режисура и за монтаж. Седем известни режисьори ангажира Вендерс в каста от крими типажи, включително Nicholas Ray, Sam Fuller, Gérard Blain. 

Сценарият е по Ripley’s Game на Patricia Highsmith, Вендерс е съсценарист. Психологическият трилър The Talented Mr. Ripley  на Patricia Highsmith е от 1955. Този роман първи въвежда Tom Ripley, който по-късно се завръща и в романите Ripley Under Ground, Ripley’s Game, The Boy Who Followed Ripley и Ripley Under Water. Поредицата е известна под общото заглавие Ripliad. На зрителите Том Рипли е познат от интерпретациите на Ален Делон в Purple Noon, Мат Деймън в “Талантливият Мистър Рипли” и Джон Малкович в Ripley’s Game.

Работата на Том Рипли-Денис Хопър, като арт-дилър, го среща в Хамбург с болният от левкемия майстор-дърводелец, Джонатан/Бруно Ганц. Вербуван от французин, който търси непрофесионален убиец за две убийства, Том предлага Джонатан. От началото до края придържането към крими фабулата го има, но героите притежават станна отстраненост от собствената си мотивация и действия. Ателието за рамки на Джонатан, рамкира по елегантен начин сложната картина на натрапчивите му мисли, преди и след, мокрите поръчки. Неслучайно работното заглавие е било Framed.

Психологическият профил na Джонатан  изглежда достъпен за логични съждения, но колебанията и страхът му не изглеждат да са от моралната дилема, а сякаш подвластни на друг порядък, израз на примирена отдаденост към някакво пара знание. Взаимоотношения на Том и Джонатан са подчертано поетично- загадъчни, фаталистични. Както са и пристанищните индустриални пейзажи, неонът, мокрите паважи и угрижените шлифери (Вендерс се е вдъхновявал от картини на Едуард Хопър). Това е първата голяма роля за Бруно Ганц, докато The Easy Rider вече е бил запалил звездата на тук импровизиращия Денис Хопър. “Най-страшното нещо е страхът от самият страх”- линчовският му Том Рипли записва енигматичните си разсъждения на диктофон, в друг момент си пуска записа, самоанализира се. Същото прави и Вендерс, но на кинолента.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!