Solitary Man (2010)

Бен Колмън-Майкъл Дъглас е топ продавач на коли, хиперактивен мачо, корица на Таймс, благодетел на университетска библиотека – визитната картичка на зрял бял мъж в Америка.
Един ден обаче, във визитната картичка се изписва предупреждение с пренебрежимо дребен шрифт. Джипито на Бен открива смущения в ЕКГ-ето.

Сърцето на Бен започва обратното броене. На шестдесет няма много  възможности за маневри. Огорчен от факта, че никой не оценява честността му, Бен започва да мами в продажбите. Страхът, че харизмата му става все по-невидима, пък го кара да форсира късмета си, мами  жена си – Сюзън Сарандън, с 19 годишни адреналинови инжекции.

Скоро образът му с белезници става корица на Форбс за назидание на другите алчни, зрели, бели мъже.
Това е предисторията на  Solitary Man,

заел патоса в концепцията си от Джони Кеш и едноименния му албум oт 2000-тa година. (Филмът и започва с това парче).

Изборът на Майкъл Дъглас е предопределен от тенденцията в холивудския маркетинг от последните две десетилетия публични знаменитости да изповядват, разкайват и “изправят” публично проблемите в личния си живот, в ушит по поръчка сценариен костюм. Това е еднакво унизително и възхитително, като психодрама на открито. Възхителен е и двойният стандарт на пуританска Америка. Обществото е склонно да реабилитира мошеника, но никога няма да му прости избора в секса.

Независимо от изчислителните таблици на PR отдела, Майкъл Дъглас печели симпатиите ни с немия си ужас пред смъртта и отчаяните опити да свали поредната студентка с отрепетирани фрази, в крайна сметка, двете страни на една и съща монета. Героят му се буди с таблетка аспирин, намигване към Рой Шнайдер от “Ах този джаз” до жени, които никога повече няма да види. Денят му минава в неуспешно търсене на заеми за възкресяване на стария бизнес, а вечерите в унищожителни за самоувствието му разговори с дъщеря му, жена му и единственият му приятел- Дани Де Вито. Във възход и падение човек винаги е сам – самоанализира се Бен.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Никога не е късно да извлечем поука от шамарите на живота и да си седнем на задника, проповядва филмът до последния, затварящ цикъла кадър –  Бен, седнал на пейката, на която преди 30 години се е запознал с майката на дъщеря си, се двоуми между поредния апетитен женски задник и колата, в която Сюзън Сарандън го чака.