Сид и Нанси (1986) – ораторията за Пистълс
Сид и Нанси на британеца Алекс Кокс не е биографичен за Пистълс, както The Filth and The Furyна Джулиън Темпъл, а е повече обяснение в любов, трибют, манифест за деменцията на едно нихилистично поколение. Концептуалното противопоставяне на глем рока и хипи революцията(сексът е скучен, казва идеологът на пънка Малкълм МакЛарън) и бунта срещу буржоазните порядки, са мизансцен за интимния Ад на иконата Сид Вишъс и и неговата любов Нанси Спънджън.
Задължителен епос (поне веднъж годишно) за всеки, който се интересува от уникалната суб-култура на 70-те и явлението пънк, средния пръст на което, ще прозира във всяко едно следващо десетилетие.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
>добре де – откъде накъде глем рока ? И филмът е по-дълбок от просто филм за Сид Вишъс. Да не забравяме финала и сцената с ръката-пистолет. Алекс Кокс е всичко онова, което милиони режисьори се напъват да бъдат – оригинален, непринуден и неподражаем. Нищо чудно, че е първа дружка с Джим Джармъш.
гледай Repo Man, Walker и Straight to Hell
>откъде-накъде глем рока, ли ? ами отговорът е престъпно лесен и се крие в десетте разлики, между гери глиттер и джони ротън, например.
като оставя настрана сериозната ( и по-интересна) част като ангажираността на пънка с анархистките идеи, политическия му подтекст, екстремистки проявления и произход, идеологията му е анти-порно във всякакъв смисъл, отрицание на всичко "мазно", всичко гримирано в мачо сексапил. Друг въпрос е дали модата и шоу-бизнесът са позволили и доколко, това да се случи реално.
а "сид и нанси" е по-дълбок от просто сид вишъс- филм, спор няма, аз съм си го казал горе:)
Мерси за филмите, които препоръчваш на Кокс – ще ги гледам!
>Какво означава да объркаш буквата. Току що гледах Repo Men на Miguel Sapochnik, който е супер, но разбира се,няма връзка с Koкс:)
>Пак ти загубих мисълта ама стилово говоря, че нямат нищо общо – пънка с глем рока. Дори глем рока е като реакция на пънка и затова през 90-те грънджа е реакция на глем рока (и продължение на пост-пънка). Глем все пак е от glamorous, a това е последното нещо, което пънкарите искат да бъдат :)
Джони Ротън е подлога на Ричард Брансън и макар Секс Пистълс да произвеждат (дирижиран) заряд, който разпръсква музикалния свят на парчета, самите те са доволно смазана с пари и влияние машина.
А иначе да – филмът го приех като житие на твореца, който никога не може да се смеси с обикновените хора, поради което е своеобразен медиум. Нещо като модерен Андрей Рубльов :ДДД
хаха – буквата е важна, ама гледай и годината на рилийса ;)
Repo man като че ли ми е най-любимият филм за 80-те години – просто е тотална пънк-медитация. Емилио Еставез си проваля кариерата, когато след този гениален филм и тази страхотна роля отива да се снима Breakfast club – филм-антипод на Repo Man.
>хм, ами точно това съм написал и аз по-горе- че нямат нищо общо:)
тези дни ще гледам repo mаn
>"Repo Men на Miguel Sapochnik"
кое точно му беше супер, че това проблеми може да е най-тъпия филм на годината. Ужасен във всеки детайл с изключение на RZA.