Scum (1979)

Alan Clarke e отвъртял шумен цигански шамар на Нейно Височество, когато вместо “социално-ангажирана” теледрама, Би Би Си му връщат поръчката, за да я преправи на кино. Резултатът е суровия и безкомпромисен Scum и още една златна кино-класика. Няколко години по-късно Алън Кларк ще отвърти втори шамар, не по малко мощен и звучен, с Made in Britain, филмът който изстреля Тим Рот сред звездите.

И двата филма са рентгенографии на безпомощната правосъдна система на Острова и учебник по художествена документалистика. Алън Кларк е взел най-доброто от актьорите си, форсирайки до крайност изпълненията им.
И в Made in Britain и в Scum мащабите на ада са с размерите на изправителен дом за малолетни – място, което не оставя никого небелязан. Scum  е кървав и груб до кокал. Характерните за Алън Кларк диалози, между възпитаник и надзирател са диалози на една жертва с друга. Единствената разлика е в това, че затвореният може да прави каквото си иска( нали е отрепка), без да има угризения на съвестта и в този смисъл да бъде свободен, докато унижаваният на свой ред от системата чиновник-надзирател, е пожизнен роб на палката и страховете си.

Младият Рей Уинстън (Sexy Beast) като Карлин  e величествен и харизматичен. Невероятни роли правят и останалите момчета, както и възрастните. Илюзията за автентичност е пълна. Завършекът е рязък и недвусмислен като съдебна призовка. Оглушителната тишина на финалните титри те подсеща, че през цялото време не си чул и две изсвирни ноти от друг инструмент освен човешкото тяло.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!