Rubber


The Rubber

Фронтално обърнат към камерата шериф ни отправя супер як монолог за начало. Лекцията е за безпричиностите и в частност, в киното, в известното кино. Дава примери с Извънземното, Пианистът, JFK … Защо Броуди се крие, защо Ети е кафяво… Защото така. Без причина. После ни предупреждава, че ето сега ние ще станем свидетели на пълнометражен  трибют именно към тях, към безпричинностите. Около шерифа е Калифорнийската пустиня. Бурени обръщат прахоляка, шарят гущери. Аха, Бунюел да се покаже. Камерата показва преднамерено скупчени хора взиращи се в нещо с бинокли. Инструктира ги сериозен очилат счетоводител. Модераторът на Rubber. Току що ги е въвел в сюжета и те нетърпеливо търсят своя развлекателен герой. Воала, ето го и него. Самоизровил се в цял ръст екземпляр на Goodyear на име Роберт, оборот след оборот започва да се търкаля и започва да се нервира. Нещо повече. Започва да отнема животи. Виждал ли си нещо подобно? Нещо толкова откачено? И аз не. Хорските глави експлоадират наедно със тези на гарга, заек, наедно с разпарчетосването на бирени кутии. Защо? Хм, този въпрос вече стана ясно, е неуместен. Въпросът е как. Телекинеза?
Вторият филм започва.

Quentin Dupieux

Rubber е дебют за Quentin Dupieux, но тоталният му (заслужен) успех не идва отникъде. В Scanner Cop  Daniel Quinn– пич от групичката с биноклите, пръска мозъци по същия начин, по който Роберт тук. А опитът на Quentin като изключително добър кукловод на измислен от него характер, очевидно също дава причнно следствена връзка.  Леърът с групата коментатори на филма във филма (буфер за зрителя) намирам алюзия към старчетата от Мъпет Шоу например. В абсурда порядъкът е от друго естество, затова точно този важен мета пласт кара филмът да резонира различно от сюреалистичен траш-хорър за гума убиец.

rubber_movie

– А тя черна ли е – осведомява се ченге на осведомителна за издирваното “лице”оперативка.

Dupieux не е чел (или не си признава) книжката на Бодрияр за Америка, но използва пустинята по начина по който философът я описва – мъртво пространство като от друга планета; бял лист без контраст. Ирационална празнина, в която финалното екзекутиране на публиката с биноклите и зловещият безгрижен поход към Холивуд на преродената в детско колело (застреляна от шерифа) гума, заявяват своеобразен бунт срещу правилата на спектакъла.

“I’m just trying to find some secret places in the human brain because I think movies tend to be too rational sometimes.  Everything is supposed to make sense.  Everything is supposed to be logical, and I really think that life isn’t logical and life isn’t always meaningful.  I’m just trying to go into that zone without being too random, and just trying to create some new logic that feels like dreams. Q. D.

 

wrong-2012

Ето едно интервю хвърлящо светлина към новият му реализиран проект.
A постерът маха глави. Без телекинеза.

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)