Професия: Репортер


Professione: reporter

Чак след Професия: репортер, разбрах какво ме е впечатлявало винаги в Микеланджело Антониони. Звездите в неговото кино – Ален Делон в„Затъмнение”, Мастрояни в „Нощта”, Джон Малкович в „Отвъд Облаците” и тн., всъщност нямат главна роля. Близките планове върху лицата им са рядкост, понякога, както в „Професия репортер”, диалогът е на 20-30 метра от камерата.

Professione_reporter

Отказът му да флиртува с публиката чрез сексапила на актьора е педантично упорит. При все че ползва всички класически драматургични и жанрови похвати за ситуационно кино, съспенс, трилър, роуд муви („Фотоувеличение”, „Забриски пойнт”), налице е и една отчетлива дзен-медитация, самонаблюдение, внушение за дистанцираност, най-приятелски – не фамилиарно,  те приканва да споделиш неудобствата на режисьорското столче. В това, което някой нарича маниерна протяжност виждам философско изследване на възможните пътища за развитие, авторефлексия.

Нещо, което очевидно е допаднало и на Джак Никълсън. Хипнотичният му стил на говорене („Хората си мислят, че знам нещо повече от тях, това обикновено не е така”, казва по този повод) пасва идеално на героя му. Неговият герой, политически репортер на африкански терен, използва възможността да заеме документите на свой съсед по хотелска стая, който се оказва търговец на оръжие (размяна, лежаща и в основата на Доналд Дрейпър от Mad Man) Последствията за новия собствени на името не закъсняват. Из построените лабиринти на  идентичността го води Мария Шнайдер. Чаровна и крехка, едва три години след „Последно танго в Париж”. Да започнеш отначало, на свежо, да загърбиш уредения семейно и професионално живот, живота по навик, да преоткриеш смисъла на имената, понятията, взаимовръзките – това е една красива като сградите на Гауди във филма утопия, заслужаваща да й се отдадеш.
„Професия: репортер” по някакъв начин е и много близък до Джармуш  с последния му „The Limits of Control”. Изследване на подобен паралел би било доста приятно занимание.

П.П
Ето един страстен текст на Иво Иванов, в който има не една и две истини за филма.

 

 

 

4.00 avg. rating (85% score) - 2 votes

,

  1. #1 by Anonymous on 21.06.2010 - 06:03

    >гледай Syndromes and a century – няма общо с горния филм, но има общо с Антониони и пълното отричане на киното като средство за гъделичкане на зрителя. А отделно има и паралел с L'eclisse ама с невероятен туист в самия край :)

    • #2 by Anton on 23.08.2017 - 12:12

      Добре, мерси! Ще го потърся

(will not be published)