Чак след Професия: репортер, ака The Passenger разбрах какво ме е впечатлявало винаги в Микеланджело Антониони. Звездите в неговото кино – Ален Делон в„Затъмнение”, Мастрояни в „Нощта”, Джон Малкович в „Отвъд Облаците” и тн., всъщност нямат главна роля. Близките планове върху лицата им са рядкост, понякога, както в „Професия репортер”, диалогът е на 20-30 метра от камерата. Отказът му да флиртува с публиката чрез сексапила на актьора е педантично упорит. При все че ползва всички класически драматургични и жанрови похвати за ситуационно кино, съспенс, трилър, роуд муви („Фотоувеличение”, „Забриски пойнт”), налице е и една отчетлива дзен-медитация, самонаблюдение, внушение за дистанцираност, най-приятелски – не фамилиарно,  те приканва да споделиш неудобствата на режисьорското столче. В това, което някой нарича маниерна протяжност виждам философско изследване на възможните пътища за развитие, авторефлексия. Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com! Нещо, което очевидно е допаднало и на Джак Никълсън. Хипнотичният му стил на говорене („Хората си мислят, че знам нещо повече от тях, това обикновено не е така”, казва по този повод) пасва идеално на героя му. Неговият герой, политически репортер на африкански терен, използва възможността да заеме документите на свой съсед по хотелска стая, който се оказва търговец на оръжие (размяна, лежаща и в основата на Доналд Дрейпър от Mad Man) Последствията за новия собственик на името не закъсняват. Из построените лабиринти на  идентичността го води Мария Шнайдер. Чаровна и крехка, едва три години след „Последно танго в Париж”. Да започнеш отначало, на свежо, да загърбиш уредения семейно и професионално живот, живота по навик, да преоткриеш смисъла на имената, понятията, взаимовръзките – това е една красива като сградите на Гауди във филма утопия, заслужаваща да й се отдадеш. „Професия: репортер” по някакъв начин е и много близък до Джармуш  с последния му „The Limits of Control”. Изследване на подобен паралел би било доста приятно занимание. П.П Ето един страстен текст на Иво Иванов, в който има не една и две истини за филма. Други филми на Антониони: Identification of a Woman (1982) Приключението (1960) Отвъд облаците (1995) Нощта (1961) Затъмнение (1962) Фотоувеличение (1966)