Ако някой иска да види Бен Кингсли на 180 градуса от Бен Кингсли в Sexy Beast – това е! Разяден от съмнения, любовна слабост, хомосексуална ревност, морални скрупули, транснационална шизофрения… И с очната линия на Нефертити.

Адаптацията Pascali’s Island на James Dearden по Barry Unsworth (корицата на романа естествено, е по-красива от постера на филма) започва (и свършва) с инструментални мотиви от “Притурила се е планината”, една година-1908-ма, и общи координати на мястото на действието – остров в Егейско море.

Бен Кингсли е интегрираният сред гърците Паскали, шпионин на султана, владеещ свободно няколко езика, който от 20 години изготвя и праща доклади за политическата обстановка на острова до Константинопол. Турската империя агонизира.
Въпреки редовното (анонимно) заплащане, докладите, разбира се, никой никога не е чел.  Паскали много добре знае това, но не намира сили да си го признае. С времето писмата му са придобили все по интимен, изповедален тон. Имагинерната му връзка с Негово Величество, гледащ мустакато от рамкирана графика на стената, е единственото нещо което възпира кучетата на параноята да не го разкъсат.
Историческото ситуиране на драмата предразполага към сантиментална орнаментика, но за щастие такава не се наблюдава. Фокусът е върху персоналния ад на един интерпретатор*.

* на компютърен език Интерпретатор най-общо казано се нарича програма, която изпълнява други програми.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!