On the Doll


On the Doll

“-Ходи ли ти се на кино?
– Разбира се, но нещо плашещо, не на някоя глупост за деца.”
Седем години след Requiem for a Dream, пристрастията на Thomas Mignone,  кръжат повече около добре полираната формула за непознати една на друга двойки, чийто съдби се преплитат в последната петминутка, за да ни покажат че живота е квантова механика (както и две години по-късно в Powder Blue)-, отколкото около авторски прочит на Американския кошмар.
Old-On-the-doll

В On the Doll, “острието” са всевъзможните сексуални двиации и перверзии, забито в гърба на героите още в детството им, първо от  родителите, после от учителите и накрая от обществото. Малтретирани, стресирани и отвратени, всяка една от тези болни души е ходеща бомба със закъснител. “Децата на хората” практикуват доволно добре БДСМ практики, задоволяват свои и чужди сексуални фантазий до момента, в който униженията не вземат връх и не експоадират.

On the Doll се държи от силната игра (дори и камеото на любимият James Russo!)

Тинейджърските психика и решения обаче са правдоподобни, толкова колкото един средностатистически потребител на adult movies навярно си ги представя, затова и някои от драматичните ситуации са повече смешни, отколкото стряскащи. Динамичните монтаж и “куул” саундтрак, пришпорват действието до финала и лишават добре измислените думички от по-сериозни внушения. Но ако не такива, то поне епизода със секс-обявите ще облагороди речника на гореспоменатия юзър.

 

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, ,

  1. No comments yet.
(will not be published)