New York, I Love You (2008)- ама без Уди Алън, какъв Ню Йорк е това?

New York, I Love You (2008)
New York, I Love You е all inclusive. (Само Уди Алън го няма) Като рецептата на всяка торта и в тази има два пъти повече сладко, отколкото солено или горчиво. Лютивото не го броя, защото възбужда страсти и апетити, които това меню специално няма претенциите да утолява.
Стафидите в десетте резена от тортата са: таксиметров шофъор артист и друг баш артист, който създава своята история с фрагменти от чуждите. Поливката включва обилна интертекстуалност и щедра полит-коректност към междукултурните особености на мегаполиса. Това ще рече хасиди, джана, азиатци, афро, американци и европейци, да щъкат често пъти ръка за ръка от материята на един съжет към друг.
“Докосващата” музика на пакета силно възпрепятства чувствата, които всяка една история иначе успешно”продава” и оставя вкуса за връзка по целесъобразност. По етнически произход и професия персонажите са разперени в широко ветрило, което навява мъдрата идея, колко много си приличаме в страданието и щастието. Историите са добре исмислени, написани, изиграни и с почти неочаквани обрати. Огънчето в ръцете на Итън Хоук и Робин Райт хвърля наистина оригинална светлина върху етюдът с цигарата. Освен това има и една сиропирана, но готина история с Орландо Блум и ДостоЙевски.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Широките тротоари с “атмосфера”, малките кафенета, още по-малките стари дрогерии, красивото момиче в магазина за чай и ето ти ги клечките кибрит, с които да разпалиш интимни моменти в своя живот.