Murder by Numbers


Murder by Numbers

Ричард и приятелят му Джъстин са двойка калифорнийски дришльовци расли без майка. Привидно пълни противоположности. Единият го раздава нахакан късметлия с Додж Чалънджър (Райън Гослинг краде идеята от идола си Стийв МакКуин), другият (Майкъл Пит) е ациден интелектуалец, четящ Рембо с вечно мокри очи. За да скрепят приятелския си съюз (това е от най-слабите звена) те се уговарят да извършат идеалното убийство; за да си докажат, че не са мейнстрийм и най-вече, че са свободни от морални и етически скрупули. Съзаклятието правят в изоставена хижа.
По дирите на импулсивните килъри тръгват други две слаби звена от Murder by Numbers. Детектив Сандра Бълок носи сериозни трвми от миналото,които я сродяват със случая, но пластмасовият й фейс не работи за казаното от устата. Пръчка е й партньорът й Бен Чапман. Мистерия е какво го кара да понася капризите й. Не е истина, че Гослинг забива Сандра тук; негова е хитрата идея да й тегли кравешки език, малко преди края.

Murder by Numbers

За разлика от Михаел Ханеке (Скришна игра), Барбет Шрьодер (Муха на бара) е твърде старомоден за да остави ненаказано зло и в един неизбежен момент Бълок триумфира.
Murder by Numbers (смисълът в заглавиет ми бягаше, докато не разбрах, че е по едноименна песен на Стинг и Анди Самърс, в която се пее за идеалното убийство) е отнесъл достатъчно критика, за да додавам и аз. Аргументите защо килърите са такива липсват, идеен акцент също няма и въпреки това, думите на талантливия Гослинг и фризирания ала Джак Уайт Пит  One cannot live fully without embracing suicide in crime, са здрав ластик за хлабавия сценарий.

Приятна е употребата на Крис Пен, за жалост, краткотрайна.
Препоръчвам Funny Games на гореспоменатия Ханеке. С подобен, но много, много по-въздействащ Майкъл Пит.

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)