Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.

Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.

Дори думата „сила“ придобива по-различен нюанс. Какво е силният мъж? На какви качества трябва да отговаря? Имат ли те разлика преди и сега?

За агент Бил Тенч (в ролята Холт Маккалъни) силата е в една неосъзната форма на стоицизъм, маскирана под олдскул строгост. За никога практикувалия извън академията агент Холдън Форд  (Джонатан Гроф) – в следването на собствен път без особени вътрешни съмнения. Те идват при сблъсъка му със серийните убийци, които интервюират за изследването си – сериалът, копродуциран от Дейвид Финчър и Чарлийз Терон, връща към реалните събития от края на 70-те години, когато агенти полагат основите на криминалната психология. Резултатът от въпроса “Как да хванем лудите, ако не знаем как лудите мислят?” е книгата Mindhunter: Inside the FBI’s Elite Serial Crime Unit (1995), а още преди това изследванията им повлияват на сюжета зад ”Мълчанието на агнетата”.

Оттук насетне сериалът поставя въпросите какво е лудост и какво е нормалност. Възможно ли е те да останат на дистанция от хората, които разпитват?  Възможно ли е сближаване? Заслужават ли емпатия? Може ли „нормалният“ да направи нещо „ненормално“? Може ли движелият се по релсите да излезе рязко от тях? Подсказка, че злото е способно да посади семена в друго тяло виждаме във финалните епизоди на първия сезон.

На няколко пъти Форд е сравнен на шега от колегите си с Шерлок Холмс, което всъщност е доста близо до функцията на героя спрямо сюжета и другите герои. Той пораства в очите на другите персонажи само на базата на способностите си без да става по-лесно разчетим от тях, провокира  нетърпение и раздразнението, а колкото и изкъсо да го следва  камерата, никога не сме сигурни каква ще бъде следващата му стъпка – и дали тя ще е плод на здрава мисъл или обратното. И ако разказите на Артър Конан Дойл дават части от политическия контекст на периода, в който са написани, подобни отправки прави и Mindhunter към собствената си ера.

Очаква се вторият сезон да влезе в още по-директни отношения с периода си – фокусът ще е върху поредицата от убийства на афроамерикански деца в Атланта между 1979-1981. Ще бъде любопитно и как ще се развие образа на присъединилата се към екипа професорка Уенди Кар (Ана Торв), персонаж, който като че ли може да отведе действието и развитието на другите герои в постоянни нови посоки.

Още от Светослав Тодоров тук и тук

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!