Манифест


Арт филмът Манифест (2015)на Юлиан Роузфелд прави нещо невиждано и революционно досега – вкарва в конвенционалната киномрежа цялото съвременно изкуство, или поне тази огромна част от него, която е представена на теория в манифести – футуризъм, дадаизъм, “Флуксус“, супрематизъм, ситуационизъм, сюрреаизъм, попарт, минимализъм, Догма 95.
Снимките за Мнисфест, в Берлин и околностите му траят само 12 дни. Кейт Бланшет е тяло и глас  на тринайсет различни “изъм”- персонажа. Юлиан Роузфелд я харесва от “Няма ме”, където влиза в кожата на Боб Дилън. Тук тя е пънкар, журналист, домакиня, хореограф, галерист, учител. Завършилият архитектура Роузфелд стъпва върху общо 60 манифеста от които селектира материал за 13. В Берлин, Ню Йорк и родния на Бланшет Мелбърн продукцията е показвана като 13 канална видеоинсталация, в която всички части се възпроизвеждат симултанно.

Въздействието и предизвикателството към способностите за възприятие са коренно различни във филмовия формат. С непрестанния словесен поток от декларативна поезия каквато представляват манифестите, аудио-визуалният колаж на Роузфелд смазва всеки опит на съзнанието за обособяване и асимилиране текстовете на парче.  В резултат, на преден план изпъкват общите черти в естетическите платформи на отделните движения – подходите във фиксирането на “врага”, екстатичната риторика. От само себе си се налага въпросът за социокултурната роля на артиста; чуваем ли е гласът му – тогавашния, сегашния, бъдещия.  За пример вербално агресивните герои на Бланшет са самотни one-man show пърформъри, независимо, или тъкмо заради силата на ентусиазма и революционния си заряд.

В актьорския мастер клас на Бланшет, Armory Drill Hall, NYC

Фрагментарното кинослепване на архивирана и оцеляла в документ артистична енергия от 20 век действа като пачуърк, многоцветно знаме на утопията и бляна, пробиващо сивата хоризонтала на инерцията и рутината. Много “конски” сили от ралични поколения двигатели са инжектирани на едно място. Кой би развял сега това знаме, в каква машина би намерил място този двигател? Може ли прошнурованото в учебници и циркулиращо по аукциони вдъхновение (умрелият в мизерия баща на радикалния супрематизъм Малевич е сред най-скъпите на пазара художници) да налее автентично гориво за нов художествен бунт или този филм е музеен експонат, и не предлага нищо повече от пасивна ретроспекция на най-реактивното от артистичния дух на отминалото столетие? Опциите, разбира се, са в ръцете на гледащия.

“Манифесто” онагледява силата и силовата употреба на езика и романтично-пропагандният фронт за създаване чрез  всепомитаща деструкция. Онагледява непостижимостта в намеренията на автора, неговото ослепително величие, както и неговата материална немощ. “Манифесто” е капсула на времето. Всички болезнено извикани програмни декларации са пиксели в широкоъгълния портрет на художническата амбиция – дикататорските наклонности и демиургичното поведение са и Ин и Ян във всяка изискваща тотална реорганизация платформа.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)