13 моноспектакъла на Кейт Бланшет в Манифест

Днес: смели преселници върху брега на Истинното изкуство – ние не искаме да живеем там на палатки: и – обгръщайки делото на всички труженици – : нашата Любов трябва да почне с една неблагодарност към ония, които останаха доволни само да се спасят. Кирил Кръстев (1922) цитат от книгата на Свилен Стефанов “Културни измерения на визуалното”, 1998

Арт филмът Манифест (2015)на Юлиан Роузфелд прави нещо невиждано и революционно досега – вкарва в конвенционалната киномрежа цялото съвременно изкуство, или поне тази огромна част от него, която е представена на теория в манифести – футуризъм, дадаизъм, “Флуксус“, супрематизъм, ситуационизъм, сюрреаизъм, попарт, минимализъм, Догма 95.

Снимките за Мнисфест, в Берлин и околностите му траят само 12 дни. Кейт Бланшет е тяло и глас  на тринайсет различни “изъм”- персонажа. Юлиан Роузфелд я харесва от “Няма ме”, където влиза в кожата на Боб Дилън. Тук тя е пънкар, журналист, домакиня, хореограф, галерист, учител. Завършилият архитектура Роузфелд стъпва върху общо 60 манифеста от които селектира материал за 13. В Берлин, Ню Йорк и родния на Бланшет Мелбърн продукцията е показвана като 13 канална видеоинсталация, в която всички части се възпроизвеждат симултанно.

Въздействието и предизвикателството към способностите за възприятие са коренно различни във филмовия формат. С непрестанния словесен поток от декларативна поезия каквато представляват манифестите, аудио-визуалният колаж на Роузфелд смазва всеки опит на съзнанието за обособяване и асимилиране текстовете на парче.  В резултат, на преден план изпъкват общите черти в естетическите платформи на отделните движения – подходите във фиксирането на “врага”, екстатичната риторика.
От само себе си се налага въпросът за социокултурната роля на артиста; чуваем ли е гласът му – тогавашния, сегашния, бъдещия.  За пример вербално агресивните герои на Бланшет са самотни one-man show пърформъри, независимо, или тъкмо заради силата на ентусиазма и революционния си заряд.

В актьорския мастер клас на Бланшет, Armory Drill Hall, NYC

Фрагментарното кинослепване на архивирана и оцеляла в документ артистична енергия от 20 век действа като пачуърк, многоцветно знаме на утопията и бляна, пробиващо сивата хоризонтала на инерцията и рутината. Много “конски” сили от ралични поколения двигатели са инжектирани на едно място. Кой би развял сега това знаме, в каква машина би намерил място този двигател?
Може ли прошнурованото в учебници и циркулиращо по аукциони вдъхновение (умрелият в мизерия баща на радикалния супрематизъм Малевич е сред най-скъпите на пазара художници) да налее автентично гориво за нов художествен бунт или този филм е музеен експонат, и не предлага нищо повече от пасивна ретроспекция на най-реактивното от артистичния дух на отминалото столетие? Опциите, разбира се, са в ръцете на гледащия.

“Манифесто” онагледява силата и силовата употреба на езика и романтично-пропагандният фронт за създаване чрез  всепомитаща деструкция. Онагледява непостижимостта в намеренията на автора, неговото ослепително величие, както и неговата материална немощ.

“Манифесто” е капсула на времето. Всички болезнено извикани програмни декларации са пиксели в широкоъгълния портрет на художническата амбиция – дикататорските наклонности и демиургичното поведение са и Ин и Ян във всяка изискваща тотална реорганизация платформа.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.