Петима приятели споделят тайно луксозна мансарда, в която необезпокоявано покоряват и изследват територии, различни от съпружеските. Всеки е с различен характер, емоционалност, либидо. Белгийският Loft (2008) започва с кърваво червени чаршафи и бледовосъчна безжизнена красавица в огромно, гарсон и петима легло.

Mашинациите на любовниците делят подозренията за убийството на повече от пет. Епикурейство, лицемерие, комплекси, воайорство, параноя – всичко е пресъздадено във великолепно стегнати диалог и образи.

Заради изобретателността и изпипания в детайли обрат сравняват Loft на Erik Van Looy с “Обичайните заподозрени”.

Две години по късно (2010), холандският римейк на Antoinette Beumer макар и дословен, е “по-светнат”, с минималистичен дизайн във всеки кадър, актьорите са по-френологично верни на типажите си. Диалогът е слабо коригиран. Все резултат на това, че се знае какво се търси.

Образът на Психолога обаче е доста по-слаб. От това фабулата не страда. Всяка добра пиеса търпи и има смисъл от мултиплициране.

Забавен факт е, че белгиецът Looy довършва продукцията след инцидент с Beumer.

2014-та излезе и третата, холивудска версия на Апартаментът, The Loft. От оригинала е включен Матиас Шонартс (“Ръжда и кости”) и то пак в ролята на Филип. Резултатът е от посредствен до отвратителен.

С изключение на Матиас кастът е пластмаса, визията е американска конфекция. Удивително, от целият гъдел и класа на европейския оригинал няма и помен.

Дори порно красотата на анорексичната австралийска чичолина Isabel Lucas не спасява положението. Погубването в превода става с активното съгласие на изпълнителя на поръчката, гореспоменатия с добро Erik Van Looy. Дано парите са си заслужавали.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!