Веско Хаджитодоров: Откровенно си признавам, че от далеч избягвам мюзикълите. Още през първите 15 секунди на Клетниците осъзнах, че май е трябвало да хвърля едно око на трейлъра преди да отида на прожекцията. Казах си, какво път толкова, че е мюзикъл – филмът е номиниран за една камара награди, вероятно е добре направен и музикалната му основа няма да се натрапва. За мое съжаление преобладаваха блудкави мело-драматични сцени.

Послушах премеждията на Жан Валжан и преследващия го Жавер около час, което само засили желанието ми да последвам хората, които вече напуснаха салона. Уви, бях заел централна позиция под прожекционния апарат в очакване на кървава Френска революция и за да се измъкна трябваше да разтикам една дузина хора. Затова си останах на мястото и зачаках с нетърпение края на 158 минутния филм.

В Клетниците не намерих нищо, което да ме държи буден освен песните на героите. Може би има почитатели на мюзикълите, на които филмът наистина им е допаднал. За мен “Клетниците” е посветен на всички мъже и жени издържали до края.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!