Веселин Хаджитодоров за Клетниците (2012) – коментар на зрител

“Виждал съм ги американските мюзикли – всеки актьор се мисли за Бог, пеят, скачат, танцуват, непоносими са.” Марчело Мастрояни
Веско Хаджитодоров: Откровенно си признавам, че от далеч избягвам мюзикълите. Още през първите 15 секунди на Клетниците осъзнах, че май е трябвало да хвърля едно око на трейлъра преди да отида на прожекцията. Казах си, какво път толкова, че е мюзикъл – филмът е номиниран за една камара награди, вероятно е добре направен и музикалната му основа няма да се натрапва. За мое съжаление преобладаваха блудкави мело-драматични сцени.
Послушах премеждията на Жан Валжан и преследващия го Жавер около час, което само засили желанието ми да последвам хората, които вече напуснаха салона. Уви, бях заел централна позиция под прожекционния апарат в очакване на кървава Френска революция и за да се измъкна трябваше да разтикам една дузина хора. Затова си останах на мястото и зачаках с нетърпение края на 158 минутния филм.
В Клетниците не намерих нищо, което да ме държи буден освен песните на героите. Може би има почитатели на мюзикълите, на които филмът наистина им е допаднал. За мен “Клетниците” е посветен на всички мъже и жени издържали до края.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Ами това е не защото не си гледал трейлъра, а защото не си чел книгата. “Клетниците” е романтична мелодрама, която няма и грам общо с Френската революция. Едно време се учеше в пети клас, но явно си го пропуснал ;)
Нормално – какво да очакваш от зрител, чийто “коментар” говори повече за премеджията му в киносалона, отколкото за самия филм, бил той и досаден.