Джак Уайт, Ди Едж и Джими Пейдж настройват китари в It might get loud (2008)

“Когато бях на 18 някой ми пусна Сон Хаус. Това беше нещото за мен. Звучеше ми по хиляда различни начина. Нямах представа, че това е възможно. Само пеене и пляскане. Това означаваше всичко за рокендрола, за начина на изразяване, творчеството и изкуството. Самотен мъж срещу света с една песен.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Login Присъедини се
Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote