Джак Уайт, Ди Едж и Джими Пейдж настройват китари в It might get loud (2008)

it might get loud (2008) дава “храна” на няколко нива. Дори трите легенди да не значат нищо за теб и китарата да ти е известна като инструмент само от читалищните уроци, този филм пак ще ти е полезен, дори само заради думите на Джак Уайт.

jack-white

“Когато бях на 18 някой ми пусна Сон Хаус. Това беше нещото за мен. Звучеше ми по хиляда различни начина. Нямах представа, че това е възможно. Само пеене и пляскане. Това означаваше всичко за рокендрола, за начина на изразяване, творчеството и изкуството. Самотен мъж срещу света с една песен.

It might get loud

Това е любимата ми песен. Още от първия път като я чух. И още е. Чух как всичко изчезва. Нямаше значение, че пляскането му не беше в ритъм. Нямаше значение, че нямаше инструменти. Имаше значение само отношението на песента. Да скочиш в неизвестното. Надявайки се, че следващият акорд или няколко ноти ще се появят.”

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.