Insomnia (1997)

Стелан Скарсгаард в кадър от норвежкия Insomnia, 1997-ма.
Жалко, че Пачино не е гледал оригинала на Инсомния преди да се съгласи на римейк с Крис Нолън 2002-а. Резултатът навярно би бил по-друг.

Физиономията на Стелан сама по себе си е син екран, на който бушуват всякакви кино бедствия. Без заучени стойки и копеле-ако-знаеш-какви-топки-имам-само пози. Удоволствие е да го наблюдава човек.
Черната светлина, която героят му носи в душата  осветява всепроникващо всяка липса на изход. Контрапункт/аналог на белите нощи на Север?

Стелан иззема всяка една секунда екранно време с твърда като шведска стомана решителност. Отчаяние, халюцинации, малодушие, сделки с дявола – асоциацията с Мики Рурк от Ангелско сърце е неминуема и облeкчаващо приятна.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш като си поръчаш тишърт от сайта branditi.com!