Infamous (2006)

„Ние, писателите, публикуваме само за да утолим жаждата си за слава. Нямаме друг мотив, с изключение на още по-низкия – парите.“ Томас Бернхард

Осъдените на смърт за четворно убийство Пери Смит и Ричард Хийкок имат право на две писма седмично. В продължение на пет години Пери пише по две седмично до  Капоти винаги с неизменното начало “Приятелю Труман…”.

За Труман целта оправдава средствата. Истината подкрепя с художествени похвати защото “животът е болка и рани, които превръщам в изкуство”. Целта на Труман е “Хладнокръвно” – романът, който той пише 4 години; романът, който го прави най-известния писател в Америка в последните години на 60-те и един от най-влиятелните писатели на 20-ти век.

Въпреки хладнокръвния си гений и липсата на морални предразсъдъци, Труман знае по-добре от всеки друг цената, която плаща. След “Хладнокръвно” до края на живота си няма да нашише нищо друго.
“-В нощта на екзекуцията обесиха и трети човек”- казва за него Харпър Лий – С.Бълок (друга голяма литературна икона, автор “Да убиеш присмехулник” ).

Англичанинът Тоби Джоунс е фантастичен като титуляр. Изпълнението му е много различно от това на Филип Сиймур Хофман, изиграл Капоти година по-рано. Въпреки и че и двата филма гравитират около съдебния процес и “Хладнокоръвно”, “Капоти” и “Infamous” са базирани върху две различни биографични книги за Труман. Акцентът на Infamous пада върху драматичните и протичовречиви взаимоотношения на Капоти с Пери-Д.Крейг, контактите му с Лий, партньора му Джак, ретроспективните ревюта и по-малко върху бляскавата парти-страна на славата и “моите лебеди”, както Труман нарича каймакът на обществото. От самото начало с кабаретното изпълнение на Гуинет Полтроу през всички останали второстепнни роли, целият каст заслужава висока оценка, а Сандра Бълок (не мислех че някога ще го кажа) играе твърдо и без “номера”.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Още едно анти-Оскар Уайлд доказателство, че животът не следва изкуството, но да го живееш е изкуство, независимо дали те печатат или не.