Harry Brown


Harry Brown
Ако харесваш английската закуска (пържени яйца с бекон, горчица, кренвирш и майонеза), то еднообразието никога не би те обезпокоило. Същото е и с английското кино. Aко го харесваш. В Harry Brown, “подкованата” с имперски амбиции Шекспирова  драматургична школа на кинематографите с “топки” използва праволинеен класически, абсолютно протъркан от употреба сюжет, при пълна липса на кинаджийски трикове. Това не бива да те смущава, защото я има тази, т.нар. близо-до-живота игра, която компенсира всички останали липси. За да направиш добър филм ти трябват момиче и пистолет, казва Годар. За англичаните са достатъчни Майкъл Кейн и пистолет.

harry-brown

В Harry Brown той е овдовял наскоро пенсионер, “морски ” ветеран от Северна Ирландия, когото местните банди форсират до ръба и превръщат неволно в свой екзекутор. “Там (в Ирландия), хората се биеха за кауза. Тук, го правят за забавление.”  Правилните решения не винаги са управлявали Хари и може би точно заради това, вместо да разиграват шах-партии на велики гросмайстори, сега пръстите му дърпат спусъка непоколебимо, твърдо, в студено отчаяние, на дискретна дистанция от поетичната героика на Клинт Истууд в “Гранд Торино” и от меланхолично-красивата уестърн-патетика на Чарлс Бронсън в “Death Wish”. Ако целта на пистолета е да насочи експлозията в една посока, то дулата на Harry Brown са насочени към малодушието и страхът, израждащи се в омраза и насилие в семейството, на улицата, в училището и на другите бойни полета. А експлoзии има.

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, ,

  1. No comments yet.
(will not be published)