Групов семеен портрет в интериор (1974) – кадифено-фин и грандиозно-достолепен Висконти

Групов семеен портрет в интериор (1974)

Gruppo di famiglia in un interno или Групов семеен портрет в интериор, (1974) е филм на Лукино Висконти и като такъв е абсолютно представителен за речника на автора – провалени аристократи, декадентски интериори, вътрешно детерминиран драматизъм, поколенчески конфликти, всичкото това перфектно отснето на фона на класическа музика.

Gruppo di famiglia in un interno

Професора на Бърт Ланкастър е едновременно интимно, кадифено-фин и грандиозно-достолепен, като шестметрова театрална завеса. Доброволното му отшелничество и изолация в миролюбивия свят на бароковата живопис  го правят една от редките антики, които колекционира. За беда, един ден Съвремието с цялата си пълнокръвна порочност, цинизъм и невежество безпардонно превзема безрисково устроения му живот.

gruppo-di-famiglia-in-un-interno-131


“Враните летят на ята, орелът лети сам.” Веруюто на Професора не впечатлява особено наемателите му от горния етаж. Новото му семейство –
жиголо (Хелмут Бергер), “собственичката” на жиголото, нейната дъщеря и любовника на дъщеря й, което бута стени в апартамента му, яде от артишоковия му мус, тръска цигарите си върху килимите му и рецитира Одън в оргиите си, докато слуша плочите на Професора, прясно доставени от Ню Йорк. Разочарован от науката и прогреса пацифист, през 40-те майката на Професора е помагала на партизани, в тайната, скрита зад библиотеката в разкошния неокласически апартамент стаичка.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

В същата тази стаичка (страхотна находка на Висконти), Професорът живее и впоследствие приютява другия айтсайдер и негов контрапункт – жиголото. В грижи за разбитите му уста и самочувствие, Професора забравя за чудовищната несъвместимост на ценностните им системи и доброволно си навлича ролята на арбитър в сложните взаимоотношения на своите гости от Съвремието.  Неоромантичните пориви обаче търпят логична загуба и лозунгът Ребята, давайте житъ дружна, не само че не сработва, но и взима жертва. Урок по европейско кино, както обичат да казват изтъкнатите киножурналисти.
4.1/5 - (14 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

2 thoughts on “Групов семеен портрет в интериор (1974) – кадифено-фин и грандиозно-достолепен Висконти

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.