Групов семеен портрет в интериор (1974)

Gruppo di famiglia in un interno или Групов семеен портрет в интериор, (1974) е филм на Лукино Висконти и като такъв е абсолютно представителен за речника на автора – провалени аристократи, декадентски интериори, вътрешно детерминиран драматизъм, поколенчески конфликти, всичкото това перфектно отснето на фона на класическа музика.

Професора на Бърт Ланкастър е едновременно интимно, кадифено-фин и грандиозно-достолепен, като шестметрова театрална завеса. Доброволното му отшелничество и изолация в миролюбивия свят на бароковата живопис  го правят една от редките антики, които колекционира. За беда, един ден Съвремието с цялата си пълнокръвна порочност, цинизъм и невежество безпардонно превзема безрисково устроения му живот.

“Враните летят на ята, орелът лети сам.” Веруюто на Професора не впечатлява особено наемателите му от горния етаж. Новото му семейство – жиголо (Хелмут Бергер), “собственичката” на жиголото, нейната дъщеря и любовника на дъщеря й, което бута стени в апартамента му, яде от артишоковия му мус, тръска цигарите си върху килимите му и рецитира Одън в оргиите си, докато слуша плочите на Професора, прясно доставени от Ню Йорк. Разочарован от науката и прогреса пацифист, през 40-те майката на Професора е помагала на партизани, в тайната, скрита зад библиотеката в разкошния неокласически апартамент стаичка.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!