Броим 10 дни до наградите оскар с един от неговите фаворити – Green Book / Зелената книга (2018)

От режисьор като Питър Фарели („Ах, тази Мери”, „От глупав, по-глупав”, „Kingpin”, „Аз, моя милост и Айрин”, „Лепнат за теб”) най-малко сме очаквали филм за расовата сегрегация в US през 60-те, но в изборите и политиката на киностудиата не бива да се търси строга логика. Защо е актуална днес вълнуващата драмедия със социален комтар е реторичен въпрос. Етническото изпълнение на „Driving Miss Daisy“ е тип коледна реклама на кока кола, KFC и Cadillac, която спусната в точния момент и място (иначе нямаше да е с толкова номинации за оскар) ти продава приказката за фундаменталните непреходни ценности, “обновяване споменът за които е така необходим в днешното тревожно време”. Които впрочем ценности, ще се съгласиш, са си непреходни и фундаментални независимо зад кой ъгъл на историята и частен случай изскочат (то целият живот е по действителен случай).


Green Book* се обляга на необичайното и дълго приятелство между простоват италоамериканец, Тони Вилелонга (Мортенсен) – ала Good Fellas типаж и чернокож с висок за времето си статус – виртуозният пианист Дон Шърли.
Скриптът е дело на сина на Тони, който е поел завета от баща си да разкаже историята на живота му. Същият син е взел и съгласието на Шърли. Любопитно, Шърли и Тони умират 2013-та само с няколко месеца разлика. Много от родните на Виго във филма също са от оригиналното семейство.

Тони Валелонга, по прякор „Тони Лип“ (Тони устата, Тони арогантния) разнообразява портфолиото на Виго Мортенсън, който никога не е играл толкова тъпо парче. Тони е треторазряден играч, бодигард в нощни клубове и средностатически (като всички от комюнитито си) расист, което не пречи да има сърце отворено за доброто. Мизерията го кара да приеме да стане шофьор на „Док“ (Махершала Али) – изискан, ерудиран и дълбоко самотен в кулата си от слонова кост музикант. Контрастът между двамата е на всякакви нива. Док и Тони се отправят на 8-седмично концертно турне из дълбоко враждебния Юг. Ясно е към какво води “пътуването на живота им” – двамата коват на нов глас предполагаемите поуки, не без хирургически прецизирани трогателни сцени; осмиват стереотипите и предразсъдъците на реднека и извикват на подчертано миролюбива дискусия всичко свързано с дискриминацията към различния.

Зелената книга е адски приятен и сладък докато го гледаш, но нивото на предлагане и интерпретация на темата е за начинаещи. Кой да е епизод от “Атланта” на Доналд Гловър, ака Childish Gambino предлага къде-къде повече информация и качествен коментар на тема мимикриращ в политиката расизъм и daily doze of hate.

Българското участие, за което толкова се тръби е (в) лицето на Димитър Д. Маринов (доста антипатична физиономия, впрочем). Човекът играе челист от руската школа, със съответните за руснака клишета.

„Зелената книга“ е официален справочник и маршрутна карта на безопасните за цветнокожия места за престой из Юга. Съответно и точно толкова срамен документ за времето си.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.