Дух Куче: Пътят на самурая

Един от най-известните филми на Джармуш Ghost Dog: The Way of the Samurai / Дух Куче: Пътят на самурая (1999) прави реверанс към източното кино и култура по специфичен, пречупен през оригиналното-авторско съдържание и интереси на режисьора начин. Разделен на глави с цитати от кодекса на самурая Хагакуре, филмът разгръща свитък от натоварени със символно значение илюстрации, водещ герой в които е Дух Куче/Форест Уитакър – вглъбен в съзерцание (без това да е тавтология) наемен убиец с ценности на съвременен самурай. Дух Куче вижда пълнота и смисъл единствено в доброволното подчинение на Господаря, третокласен италиански мафиот спасил го навремето от улицата. Преработва реалността през самоусъвършенстване на самото служене. Мета и замайващо, имайки предвид че това прави и филмът спрямо своя мастер – оголения до есенциалната си същност минималистичен киноезик. Красива и дръзка романтична метафора, всъщност приложима във всяка една област на суровото и лишено от романтизъм брутално всекидневие в кое да е десетилетие.

Заглавието е знаково за авторското кино през силните за него 90-те. Заради своята откровеност и недвусмислена до наивност чистота, заветът, поет и предаден от Джармуш живее и расте във времето, и до днес филмът се радва на постоянен интерес и преоткриване от следващите поколения. Ако филмите се делят на такива за гледане и такива за четене Джармуш съчетава органично и двете (И в “Патерсън” 2016 текст и картина са перформативно на равни начала). Фенството на ниво ученик-мастер, подобно в подхода при Тарантино, е водещо в Дух-куче. Има сцени – реплики на любими негови японски филми, а цялостно служи самурайски на Жан Пиер Мелвил и неговия Le Samourai с Ален Делон.
Саундтракът е на RZA, хип хоп легенда и съосновател на Wu-Tang, самият той дели сцена с Форест Уитакър, за да се насърчат, потвърдят и обвържат в едно пътищата на духа – сцената им е конструирана все едно режисьора се обръща и говори в камерата – рисково, смело, неакадемично, революционно.

Свеж, радикално откровен, манифестиращ непопулярни теми (по мощност се сещам за съзадения десетилетие по рано Do The Right Thing на Спайк Лий), Дух Куче е задължителен и напоителен на много нива, спиритически и кинематографично, отделно през него четеш епоха в киното, от която ни делят не просто 21 години , а сякаш столетия.

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.