Gamer/ Играч (2009)

“светът се разделя на части, накрая всеки ще определя края си.” Геймър

Всяко хлапе знае, че когато става въпрос за сай-фай екшън, традиционно има две страни – тази на Системата, и тази на Съпротивата. От Трон и Бягащият човек до Екзистенц, Видеодром, Изкуствен интелект, Клетката, Терминатор и Матрицата

протагонистът и антагонистът са до болка известни, само мястото и часът на срещата се променят.

С тях се променя и дизайнът на дигиталния затвор и правилата, по които сортираният в тях човешки боклук, пребивава.
В Геймър хората обитават “Обществото” – цифров Рай, в който задоволяват необятните си нужди от секс и насилие, усърдно стимулирани от същите тези зли гений, създали Програмата. Затворите снабдяват “Обществото” с пушечно месо, докато жените на “отрепките” задоволяват хипоталамусите на хипертлъсти, като в Wall-e юзъри.

Нещата, разбира се излизат от контрол, когато Съпротивата(тук носеща името HumanZ) кашира най- атрактивния Слейър(абсолютно невинна душа), деактивира наноблабласензорите в мозъка му, за да може горкият Бътлър (достоен следващ Стейтъм, между другото най-добрият геймър във филма, Саймън, носи тишърт с Crank!) да оглави борбата срещу програмистчето Кошчей (“оригинално” наречен Касъл, симпатично напомнящ младия Малкълм Макдауъл) и косвено консуматорския вкус, един вид.

“Видеохалограмата ще бъде най-доброто последно изобретение на човека”- казва Касъл по едно време, точно преди да затанцува и затананика “I got you under my skin” на Синатра, заобиколен от Thriller-зомбита, и пет минути преди Бътлър-Кейбъл, да остави супер-интелектът му без черва.
Според мен вероятността сценаристите на филма да грешат за видеохалограмата, не е статистически значима.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!