Funny people (2009)

Какво друго е хуморът, ако не срам да изпиташ истинско чувство? Мишел Уелбек, Публични врагове, изд. Факел експрес, 2017

Кадър от Funny people е задължителният за американския стендъп “терапевт” бар с приглушеното осветление и оглушената от собствения си кикот публика, удобно скрита в контражур. Смехът е искрящ, неистов и автентичен като шампанско за два долара.
В същият кадър са и сцената, микрофонът и жлъчните като на Анди Кауфман, като кофти-детство-с-кофти-баща, скечове.
Повече смях – повече преглътнати сълзи.

Смешни хора не е филм за славата, богатството, властта, сексът, парите, или компанията на Еминем на маса – не, Смешни хора удря шегата в цената.

Въпросите колко и доколко не съществуват като условие. Животът не се шегува за своя сметка, затова и мотото е, осмей преди да те осмеят. Смехът като превенция от рискова развръзка с колега, семейство, жена, деца или собственото ти огледало.
Иначе всяка одушевена и неодушевена играчка на света може да бъде твоя, стига да си я поискаш с добре написана псувня. Без извинение.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!