Fish Tank (2010)

Битово насилие, стиковано в бирени кутии и фасове в устата на малки деца, ежедневието в квартала на Миа е едно постоянно травматично изживяване. Когато някой иска да каже “обичам те” там, той казва “мразя те”.

Миа е сървайвър, топ сървайвър, хип-хоп сървайвър. Само че танците й не ги снима екип на реалити формат, а тя самата с камерата на любовника на майка си – страхотния Michael Fassbender от страхотния “Hunger”!

В незастроените полета до Миа живеят бели цигани.

Пред караваната им кротко преживя престарял кон. В неистовото си желание да го освободи, Миа прави опити да скъса веригата му. Многократно и неуспешно. Добитъкът, знаем, къса хомота по един единствен начин.

В незастроеоните полета на душата на Миа растат емоции. Бурно, хаотично под напева на California Dreamin’. Миа е още твърде слаба, за да скъса своята верига, но достатъчно силна, за да преживее първите си любовни разочарования си с Конър-Michael Fassbender, красив, нежен, двуличен, истински джентълмен. Конър е другата страна на жестоката реалност, шумната (за кратко) ефеверсцентната таблетка, след която перспективите на Миа се “избистрят”-

“специално” училище тип интернат, танцьорка в клуб, тип бардак или трип до цигански табун в Уелс.

Andrea Arnold е свършила работата си “мъжки” и Fish Tank заслужава възходящия си триумфален път (досега 14 награди и пак толкова номинации).

Всеки кадър е зряла картина, художествено премислена с минимализъм и аскетизъм близки на източната поетика.

За сцената, в която майка и дъщеря наглед танцуват заедно, а всъщност синхронизират болката и гнева си ще се изпишат тонове суперлативи.

Във филма липсват готови формули и залитания към вече обработени територии от Кен Лоуч и Майк Лий. Katie Jarvis е другото име, което и да не запомните не е страшно, кино-афишите  вбъдеще няма да спрат да го изписват. Дебютът й е толкова мощен, играта й е толкова натуралистична и естествена (Katie Jarvis привлича вниманието на режисьора на улицата, при скандал с приятеля си)- нещо за което 99-те % труд не важат, че идентификацията и съпорта на зрителя е безрезервен. Докато светът още е захлас от постиженията на сай-фай жанра, Fish Tank неусетно се е разписал в учебниците за съвременно кино и то на двойна страница.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!