Филаделфия, наши дни. От височината на модерен офис билдинг анонимен самоубиец изкривявя покрива на бус. Минути по късно, асансьорът в същата сграда блокира. Петимата му, непознати един на друг пътника се оказват в ситуация на принудителна изолация. Създалата се паника в кабината освобождава очаквана агресия.

На помощ се притичва огорченият от живота детектив Боудън(Chris Messina). Пет години по-рано, анонимен убиец отнема живота на жена му и детето му в автомобилна катастрафа. Инсталираната в кабината камера прави детективът свидетел на необяснимо поведение, реакции и случки в асансьора.

Необяснимото, за съжаление е само в пожелателна форма. Петимата, както бързат да ни съобщят извиканите да ги спасяват ченгета, са кой от кой по-голям грешник.

Корелацията между заседналия асансьор и християнския мит за чистилището е очевадна. Боязлив латинос от персонала на сградата, тълкува случващото се според познанията си върху апокрифната топология на злото и въвежда детектива в дуалистичния мир на дявола и Бога.

Отделно има и смъртно досаден глас зад кадър (познайте на кого), който се грижи “смисловите възли”, да не останат дълго такива.

В Devil, Drew Dowdle, продуцентът на Quarantine (2008), ака, Rec: The Quarantine, изглежда се чувства отлично под пълната хипноза на Найт Шаямалан, продуцент и идеолог на филма.

Резултатът е чудна буфосинхронада между религиозен фолклор и стандартно отснети хорър клишета. Саундтракът е напомпан до пръсване, а природата – сополиво мрачна,когато битката за душите е в разгара си и оптимистично-светла на финала. Ако не беше “свръхестествения” леър на Шаямалан, филмът можеше и да се случи. Нищо, от А Night Production със сигурност са готови за още.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!