Defendor балансира, между  скучна нискобюджетна арт-продукция и симпатична, стилизирана мрачна комикс-драма. Най-доброто олицетворение за това раздвоение, макар и в друг аспект, е Уди Харелсън като Arthur Poppington, дъвчещ травма от детството антиутопичен герой, който денем е общ работник на магистралата, а през нощта – Спасител, със собствен реквизит и брандиран автомобил. Мисиите на Defendor обикновено приключват със статистически пренебрежим ефект върху престъпността.

Делото на живота му се нарича Кептън Индъстри – олицетворение на Злото и изконен враг. Наративът се води изотзад, под формата на психиатричен сеанс зад решетките, единственото логично място за маниакални добряци като ЗащитниГ.

Мотивацията и целия външен вид на Уди са изпипани, а концепцията е желязна:  сказките на дядо му (модифицираната с камера и прожектор военна каска е негова) за „капитаните на индустрията” (разбирай строителите на независима Америка), плюс пагубната зависимост на майка му от дрогата стават реципрочни на спасителната за лабилната детска психика сила на комиксите и доживотната обсесия от тях. Това няма да ти секне прозявките, но поне ще ги направи по-обрани.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!