Crash


Crash, kill, destroy, swag

Оцелели от тежки автомобилни катастрофи образуват ъндърграунд дистопично общество, в което споделят фетиша си към нови опияняващи срещи със смъртта. Веднъж на ръба, адреналинът и сексуалната възбуда стават незаменим и търсен наркотик.  Потните индъстриъл “празненства” в чест на Ерос и Танатос в Crash са осъзната и контролирана практика. Романтично отчаян концептуален проект по мазохистично себенадмогване, не оргиастична вакханалия. Всеки участник е равнопоставен пърформър и сексуален роб на Машината*.

Crash от 1996 е от най-великите и недооценени филми евър. Фактът, че лудият сценарий по Дж. Балард е събрал 9 милиона за финансиране е чудо само по себе си. Извратеното въображение на Дейвид Кроненбърг го прави правилният човек за този проект. Ранните Videodrome, Мухата и Екзистенц са го доказали като визуален ексхибиционист с непреодолим артистичен нагон към тресавището на пропилите съзнанието на съвременника апокалиптични импулси,  попкултурни неврози и неразривно свързани с технологията ежедневни кошмари.

Траши-моментите са проводник за трудносмилаемото съдържание. Отпечатъците в телесната плът и в тази на ламарините са белези на цивилизационен упадък, на живот излязал отдавна от релсите. Свят, в който красивото съществува само в момента на разрушението му. Парекселанс изкуство, без да е дериват на либидото. Никъде повече няма да засечеш Холи Хънтър, Елиъс Котеас, Джеймс Спейдър, Розана Аркет и Дебора Унгер в декадентски проект, разглеждащ толкова много аспекти на понятието катастрофа. За Спейдър това е поредният хоумрън след Секс, лъжи и видео. Култовият текст на британският писател Джеймс Балард хвърля превъзбудената  мисъл към антиутопичните пророчества на гения Антъни Бърджес. Има далечни връзки и към апокрифната класика “1001 камшика” на Гийом Аполинер и футуризма. Паралелът между колите в Crash и лимузината в Метрополис е достоен за реферат. Изобщо – кръв, сперма, бензин и трансхуманистична философия. Изключително рядко е удоволствието да видиш комерсиален продукт подписан от визионери, подривно наблъскан с толкова невъздържани и обидни за конвенционалния вкус идеи, с принадлежност повече към съвременното изкуство отколкото към киното. (Колкото и процесите от двете страни да са взаимозахранващи, пазарните регулации в киното и арта предопределят куп разлики в културната им насоченост.) Crash е филм, на който би било адски любопитно да се направи римейк от подходящите хора.

* в случая няколко екземпляра от модел на Линкълн. Емблемата му е татуирала целия филм с политическо послание.

**повече за Балард, балардианците и балардианизма от хиперлинковете във втория абзац – заслужава си.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)