Crash, тест, дъмис в чест на Ерос и Танатос


Crash, kill, destroy, swag

Оцелели от тежки автомобилни катастрофи образуват ъндърграунд дистопично общество, в което споделят фетиша си към нови опияняващи срещи със смъртта. Веднъж на ръба, адреналинът и сексуалната възбуда стават незаменим и търсен наркотик.  Потните индъстриъл “празненства” в чест на Ерос и Танатос в Crash са осъзната и контролирана практика. Романтично отчаян концептуален проект по мазохистично себенадмогване, не оргиастична вакханалия. Всеки участник е равнопоставен пърформър и сексуален роб на Машината*.

Crash от 1996 е от най-великите и недооценени филми евър. Фактът, че лудият сценарий по Дж. Балард е събрал 9 милиона за финансиране е чудо само по себе си. Извратеното въображение на Дейвид Кроненбърг го прави правилният човек за този проект. Ранните Videodrome, Мухата и Екзистенц са го доказали като визуален ексхибиционист с непреодолим артистичен нагон към тресавището на пропилите съзнанието на съвременника апокалиптични импулси,  попкултурни неврози и неразривно свързани с технологията ежедневни кошмари.

Траши-моментите са проводник за трудносмилаемото съдържание. Отпечатъците в телесната плът и в тази на ламарините са белези на цивилизационен упадък, на живот излязал отдавна от релсите. Свят, в който красивото съществува само в момента на разрушението му. Парекселанс изкуство, без да е дериват на либидото. Никъде повече няма да засечеш Холи Хънтър, Елиъс Котеас, Джеймс Спейдър, Розана Аркет и Дебора Унгер в декадентски проект, разглеждащ толкова много аспекти на понятието катастрофа. За Спейдър това е поредният хоумрън след Секс, лъжи и видео. Култовият текст на британският писател Джеймс Балард хвърля превъзбудената  мисъл към антиутопичните пророчества на гения Антъни Бърджес. Има далечни връзки и към апокрифната класика “1001 камшика” на Гийом Аполинер и футуризма. Паралелът между колите в Crash и лимузината в Метрополис е достоен за реферат. Изобщо – кръв, сперма, бензин и трансхуманистична философия. Изключително рядко е удоволствието да видиш комерсиален продукт подписан от визионери, подривно наблъскан с толкова невъздържани и обидни за конвенционалния вкус идеи, с принадлежност повече към съвременното изкуство отколкото към киното. (Колкото и процесите от двете страни да са взаимозахранващи, пазарните регулации в киното и арта предопределят куп разлики в културната им насоченост.) Crash е филм, на който би било адски любопитно да се направи римейк от подходящите хора.

* в случая няколко екземпляра от модел на Линкълн. Емблемата му е татуирала целия филм с политическо послание.

**повече за Балард, балардианците и балардианизма от хиперлинковете във втория абзац – заслужава си.

П.П

Warm Leatherette, велико парче вдъхновено от Балард, изпято от мнозина(Лайбах, Грес Джоунс, The Normal и тн.), включително Трент Резнър, Питър Мърфи и Атикъс Рос:

Warm Leatherette
See the breaking glass
Beneath the underpass

Warm Leatherette
Feel the crushing steel
Feel the steering wheel

Warm Leatherette melts
On your burning flesh
You can see your reflection
On the luminescent dash

Warm Leatherette
A tear of petrol
Is in your eye
The hand brake
Penetrates your thigh

A tear of petrol
Is in your eye
Quick let’s make love
Before we die

On Warm Leatherette
Join the carcrash set

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)