К О С М О Н А В Т


Ива Свещарова/Космонавтфото: Стефан Галибов

К О С М О Н А В Т
мултижанров спектакъл
Режисьор: Анна Данкова
автор: Светозар Георгиев /ghostdog
с участието на: Ива Свещарова

 

 На 24 април 1967-а, след 1 денонощие, 2 часа, 47 минути и 52 секунди полет в космоса и два месеца след смъртоносния фалстарт на АПОЛО (27 януари), най-близкият приятел на Гагарин, двукратният герой на СССР Владимир Михайлович Комаров се разбива в земята със скоростта на средноголям метеорит – 140 съветски километра в час. Буум! В пръстта край Оренбург. Не остава много. Всъщност остава едно няма нищо, погребано с почести в Кремъл. Единствената разпознаваема останка е парченце пищялна кост. Парченцето наблюдават същите провиснали партийни морди, които година по-късно ще допуснат атомната авария в Чернобил. Защото няма енергия да се спре*.
Твърди се, че инженерите на “Союз 1” знаели за 203 структурни дефекта на кораба и въпреки това допуснали изстрелването..
Убийство, маскирано като авиокатастрофа. Защо властта е настоявала мисията да се проведе, след като дори дубльорът на Комаров Гагарин пише доклад от 10 стр., за да я спре? Е, след 365 дни(27.03.1968) и на първия астронавт затварят устата. Ходи после описвай технически пропуски.
На 22 април се е чествала годишнина от рождението на Ленин. За капак, чествала се и 50-годишнина от Октомврийската. Изобщо отлагането на полета на Союз 1 никога не е било опция за антуража на Брежнев. Комаров е трябвало да стане първият в историята на човечеството космонавт, излетял с един кораб и завърнал се с друг. Късните решения при конструирането водят до удебеляване на топлинния щит, изискващо по-голям парашут, контейнерът за който обаче същите пионери-инженери не преоразмерили и парашутът на Комаров натъпкали с владимирсорокински чукове…

Фактите, разбира се, са безчувствена статична картина, която всеки, стига да иска може да си сглоби сам. Супер-талантливият Светозар Георгиев-ghostdog (текст) не се занимава с възстановка, физиологията на документа е отправна точка за въображението му, което етажира емоционално една друга, съвсем нова и непозната история.

 

COSMONAUT
фото: Гео Калев

 
Пиесата на ghostdog пилотира невидимата за историята съпруга на Комаров Валентина (прекрасната Ива Свещарова). Тя опитомява ужаса, чрез ритуали в кухня-космодрум, оборудвана с прахосмукачка “Ракета”, миксер “Комета” и прочее осембитови мечти. Креативна алегория на високотехнологичната битка горе в небето. Готвенето на Валентина е заклинание за живот на мъжа й. Към нейната space oddity никой няма претенции, никой не я навигира, няма очаквания. Свидетели на екстатичното й завихряне са сякаш сетива от непознат и плашещ порядък, които би искал да дишат далеч от теб. Този леден пожар не би бил проводим без хипнотичния пърформънс на Ива Свещарова, подчиняваща тотално и безкомпромисно възприятията. Съвършеното й изпълнение те кара с нетърпение да очакваш следващата дата на Космонавт (21 март). Безукорният сайлинг (site-specific) е на Станислава Янакиева, а сценографията на визуалния артист Станимир Генов. Минималистичен и находчиво обмислен, сякаш няма какво да се добави или отнеме, декорът осигурява перфектния интериор за космическата самота на Валентина. Аудио леърът на ПИСТАМАШИНА е конструктивен(в смисъл не е фон), наелектризира и рамкира оромни, тежки късове тишина/тъмнина – паузите са важни за ритъма. Накъсана и припукваща, радиовръзката е между Огнян Голев – Комаров и Пламен Димитров – “Ръководство полети”. Обръщението накрая е красиво и обречено като откъснат балон. Смислите на мултижанровия спектакъл, в който етикетът припознава формалните асоциации с движенческия и предметен театър, се самопроизвеждат не без участието на личните натрупвания на зрителя-съучастник. Затова е и важно с каква нагласа отива публиката в Червената къща, но съм сигурен, че обменът на енергия на Космонавт с нея само ще расте.
Отговорник за всичко това е режисьорът Анна Данкова. Жалко, че сме изпуснали 2007-а нейния “Таксита” по Нощ над Земята на Джим Джармуш. Спокойно може да се гордее с постигнатото от съмишлениците си в Космонавт. Надяваме се представлението да се играе още много сезони и да има фестивалния живот, който заслужава. Очакваме с интерес всеки проект подписан от Анна.
Благодарност към Ники Нейков (административен мениджър на Червената къща) за съдействието и Гео Калев и Стефан Галибов за предоставените снимки.

К О С М О Н А В Т – III , видео – Боряна Пандова

*
Нека пишат, нека съставят списъци с педантично подчертани пропуски, нека изброяват нашироко несъответствията с трудовата етика и експлоатационната дисциплина, с кодекса на енергтика, с материалния и морален принцип на действие в зоните с повишена радиационна опасност – пропуски, грешки и неизпълнени мероприятия по сигурността от първостепенна важност. и накратко, сред тях само най-грубите, като например тези: че самите дежурни от 5-а смяна изключили аварийната защита, спирали и пускали както си поискат машината, както и системата за автоматчино регулиране. и за какви охлаждащи турбини говорим тука, при положение че още предварително за целите на странен експеримент всички резервни енергоизточници били прекъснати и дори пломбирани – да видим, казвали тези умни глави, какво ли ще стане, да видим.
и станало – температурата се покачила някак много сртанно и странно много, някак твърде чувствително. реакторът, разбира се, бил също партиен член, не му се искало да гръмва и да изложи на такъв резил великата страна, учените и академиците, които по цял ден викали, че съветският атом е най-безопасният атом на планетата – противял се реакторът, кършел пръсти, само и само да издържи. но тук вече майсторите на този мъртвешки спорт му приложили хватка, от която нямало как да се измъкне – той, реакторът на 4-и блок в третата по големина и мощност в света атомна електроцентрала, за която пише дори в Апокалипсиса.
А защитата, установена в подобни случаи, защитата така си и била блокирана, на всичко отгоре самите ръководители на експеримента, хора инжинери, учени и физици, били я отрано изключили, за да не им се пречка на намеренията. и тъй, опрян до стената, с прекъснат достъп до всички аварийни генератори – двата дизелови, а освен това и двата трансформатора, – блокът, реакторът, висял в нищото без енергия, освен атомната. без енергия за спиране, иска да се каже.
А когато започнали – някъде в един часа и двадесет минути през нощта – когато започнали да им се изправят косите, защото вече разбирали, че дърпат ръчките на бушон с диаметър четиринадесет метра и висок седем, пълен с хубаво разбягал се уран – а астранно, не са ли го знаели преди този час? – не, вероятно, не, уви – тогава те просто плеснали с ръце, извикали “мамо”, но мама няма, та затова натиснали фаталната ръчка АЗ:”Аварина Защита”. С което дали шанс в играта да се включат и недомислиците на проектанта на реактори и производителите му. Понеже там едни влизащи в активната зона спирателни бутала нещо по грешен начин били подредени, нокой ти пита. а и кой би очаквал да трябва тия бутала в такъв дивашки и спешен режим, с трясък да влизат в сърцето на реактора – та те по устав не е трябвало изобщо да бъдат вадени! и така нататък, и прочее – безкрайна опашка от взаимни обвинения и оправдания между конструктори, екплоататори и врагове и приятели на мирния атом за съветски цели.
из “Партиен дом”, Георги Тенев, 2006

 

 

4.33 avg. rating (88% score) - 6 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)