Cold Souls


Cold Souls

Cold Souls e остра и интелигентна антиутопия написана и режисирана от Sophie Barthes.

Филмът започва с цитат на Рене Декарт,  в кой точно мозъчен дял се намира материалнният носител на душата.
Концепцията е гениална.
Американският пазар предлага възможност да закупи, да извади или да съхранява на депо душата на всеки желаещ, докато последният има избор да живее без душа или под наем с душата на донор. Сведена до екстракт (формата на душите при всеки е индивидуална), душата може да се подменя или неутрализира ефективно, като всеки друг орган.

cold-souls

Донорът се избира по каталог, като най-ценени са душите на хора упражнявали арт-професии. Като родина на най-много поети, основният трафик на души идва от Русия. Клишетата за екс СССР са нож с две остриета, но играят основна роля в общата стилизация на филма.

Пол Джиамати е себе си във върхова форма (между впрочем, му предстои премиера на “Вуйчо Ваньо”). Героят му се лута в широк диапазон от депресивни настроения, като вини душата си както за проблемите си на сцената, така и извън нея. Предстои му едно единствено нещо- да я загуби, за да направи всичко възможно  да си я върне обратно.

 

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)