Пол Джамати губи душата си в Cold Souls

Cold Souls e остра и интелигентна антиутопия написана и режисирана от Sophie Barthes.

Филмът започва с цитат на Рене Декарт,  в кой точно мозъчен дял се намира материалнният носител на душата.
Концепцията на Cold Souls е гениална. Американският пазар предлага възможност да закупи, да извади или да съхранява на депо душата на всеки желаещ, докато последният има избор да живее без душа или под наем с душата на донор.

Сведена до екстракт (формата на душите при всеки е индивидуална), душата може да се подменя или неутрализира ефективно, като всеки друг орган.

Cold Souls

Донорът се избира по каталог, като най-ценени са душите на хора упражнявали арт-професии. Като родина на най-много поети, основният трафик на души идва от Русия. Клишетата за екс СССР са нож с две остриета, но играят основна роля в общата стилизация на филма.

Пол Джиамати е себе си във върхова форма (между впрочем, му предстои премиера на “Вуйчо Ваньо”). Героят му се лута в широк диапазон от депресивни настроения, като вини душата си както за проблемите си на сцената, така и извън нея. Предстои му едно единствено нещо- да я загуби, за да направи всичко възможно  да си я върне обратно.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

1 thought on “Пол Джамати губи душата си в Cold Souls

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.