Поезията е в силата си, за да отразява моменти от живота, които са сякаш лишени от смисъл. Мишел Уелбек

Черно и бяло в нас се преплитат – казва Учителят Джармуш. Сниман чашка по чашка седемнайсет дълги години, Coffee and Cigarettes е хроника на един контролиран делириум. Постлани върху мръсни навици, сладките приказки често открояват запомнящи се лафове.

Затова върху шахматния десен Джим пуска двайсетина фигури, импровизиращи със собствените си имена и биографии. Получава пъзел от единайсет епизода, почти като при Ешер. В цвят, плът и кръв – числото две е знаменател.

Смахнатите пророци от Wu Tang – RZA, GZA и Бил Groundhog-Day, Ghostbustin’-ass Мъри! Кадър по-ценен и от самурайски меч.

Без да е гледала Двойникът на Тодор Колев, Keйт Бланшет демонстрира висш пилотаж. Терапевтира собственият си успешен имидж с противоположната му опака проекция. Само чуй презрителния й сленг на професионална кучка.

Жегата не е само между Де Ниро – Пачино. В може би най-гледаният фрагмент Иги Поп и Том Уейтс се скубят по музикантски и разкриват повече авто гонзо истини, отколкото сбирщината журналя някога е написала за двамата влъхви.

Мег и Джак Уайт вторачени в космическата мистерия Никола Тесла. Има ли в момента друга двойка, която да генерира по-яки акустичните резонанси на Земята – питам и отговор не искам. Гърба им пази картина на Lee Marvin, хинт към симпатичното затворено клубче, в което Джармуш, Уейтс и Лу Рийд си другаруват.

Рене Френска е това. Косите й подкосяват сервитьора. Неговата каничка с кафе и нейната специализирана книга за пищови – лаконично и красиво. За да изгори цигарата трябват два края. Каквото и да значи това.

В трогателния епизод “Братчеди”, Aлфред Молина ентусиазирано припознава превзета британска пудра в сродна(буквално) душа. Стийв Кугън къдри.

Сред класическите по-ранни заглавия на Джармуш с пост-рок-пънк-пролетарска естетика (Down by Low, Mystery Train),  Coffee and Cigarettes има силно европейско излъчване (намигане към собствения Nigh on Earth). Даже напомня концептуалния роман от десет начала на Итало Калвино. Виждаме креативната (дзен) страна на скуката. Нейното величие във вариации на разговор, в който нищо освен силата на рефрена не се случва.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!