За разлика от парфюма на Коко Шанел Номер 5,  както разбираме от филма Coco Chanel and Igor Stravinsky с над 80 съставки, този двучасов апотеоз на скуката притежава само една ценна съставка и това е декорът и камерата, всъщност май станаха две.

Фокусът на мелодрамата естествено е върху баналната любовна афера, но и тя предизвиква симпатии, колкото дълбоко замразена скумрия.

По заръка на Ян Кунен (9,99 франка) иначе готиният  Мадс Микелсен(Казино Роял) тук през цялото време изглежда като надрусан с морфин мужик, което навярно трябва да означава, че е разкъсван от терзания мужик. Анна Мауглалис, манекен на Шанел за 2002, изглежда с потенциал за ролята на известната феминистка и флагман на модерните независими жени, но тъпо изнесената теза на простосмъртните, които вехнат под сянката на гениите за тяхната аморалност, правят опита да се уловиш за сламка в морето от сълзи невъзможен.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!