Казино Джак в подножието на Къща от карти


Casino Jack

“Ако искаш да имаш приятел във Вашингтон вземи си куче.”

Спазвайки отъпканите традиции на “Да разлаем кучетата”, Casino Jack се фокусира върху това да даде представа как и на какво се дължи агресивния просперитет на американската демокрация, все едно не знаем. Кевин Спейси е Джак Абрамоф – бивш холивудски продуцент с два филма с Долф Лундгрен зад гърба, сега умерен ционист, самоотвержен лицемер и най-влиятелният лобист за поколението си сред републиканците в столицата на USA. “Бог иска от теб, да бъдеш финансово ликвиден!”* Докато изнася вдъхновени сказки по съвременна икономика пред евреи, Джак продава под масата достъп до Сената на индиански и други бизнес племена.

Героите на Спейси и Бари Пепър, дясната му ръка, отиграват делови ситуации с популярни филмови цитати, което заедно с фрагментарния монтаж внася задължителния в днешно време елемент на постмодерна ирония. Кариерата на суперлобист за Джак свършва с появата на чифт бикини, и, както в Goodfellas – с предателството на довереника му.
Под шапката на Ал Капоне Джак минава през мегаломански проблясъци, жлъчен хумор, политическа сатира, изповедални излияния и завършва с шеговита заявка за “морално” изкупление и писмо до демократа Клинтън. “Сякаш играем себе си в собствения си филм” завършва опиянен от шеметния си възход и падение Джак.

rip-dvd-house-of-cards

Към днешна дата(10.04.2015), след три обсебващи сезона на сериала “Къща от карти”, гледах “Казино Джак” повторно само за да отчета нагледно главоломното развитие в кариерата на Кевин Спейси, на кинаджийските правила и пивката тема за корумпирания политик. Ъпгрейдът е потресаващ.
След “Braking Bad”, “Fargo” и “True Detective” нищо в производството на кино продукти не е същото. Яно е, че макроикономическа рамка стимулира креативността, но без визия, талант и топки успехът на гореизброените нямаше да се случи.

house-of-cards-lineup

Гъвкавата колаборация- телевизионен канал и кинорежисьори/актьори е взаимоизгодна. Оцеляване (вече и доминиране) по интереси. Интернет платформата Нетфликс ъплоудва за свободен достъп всички епизоди от сезоните на “Къща от карти” от раз, не на парче както е преди това. Маркетингът е коренно различен. По силата на биографиите им сдружението Финчър-Спейси (продуцент) е първоначалният тийзър. Бюджет не е пестен, ресурсът на сценаристи и постпродукция е на ниво голям екран. Вложената ударна концентрация на “човешки материал” и интелектуален капитал е осезаема.

Само в началото на първия епизод на сериала, Франк Ъндърууд на Кевин Спейси налива в основите много повече смляна концепция отколкото има целият “Казино Джак”. Шлюзовете на информационния поток са отворени по последните данни за зрителска поносимост на възприятията. В “Къща от карти” съзнанието на зрителя обработва тонове екранно разботени политически машинации, с илюзията че в общи линии нищо няма да ти убегне. Да каже човек, че го затруднява пълнежа означава да признае, че надценяват общата му култура и компетентност, а това е недопустима обида.

House-of-Cards
“От този момент вие сте просто една скала. Не абсорбирате нищо, не казвате нищо, нищо не може да ви пречупи.” Ф.Ъ

Всеки продукт ласкае, съблазнява. Умната провокация в “Къща от карти” цели високия профил аудитория, каквито и останалите сектори претендират, че са. Мащабът в амбициите на Франсис Ъндърууд е по Шекспир, драматичния потенциал по древногръцките трагедии, хуморът по обръгналия вкус на съвременния циник.
Безскрупулен, въоръжен с интелект, харизма, маниери, осъзнат психопат-не романтик на Иистън Елис, той изнася задкулисието в управлението на хегемона пред електората, както не е правено. Ако се разгледа като изопачаване на модел на поведение може да се приеме и за сатира.

Франк е хибридно чудовище, мечта на сценариста. Ужасът плува между опортюнист и хамелеон детронирал Създателя в драматургията на собственото си падение. Героят му често говори на зрителя в упор, театрален похват на Уди Алън от “Ани Хол”. Подава ни “маските” си, прави ни съучастници, довереници. Опасният чар извиква безусловна емпатия. Перфектна стратегия. Зрителят е последовател в отклонения от нормите, в организирани с оргийна страст и изпълнени в студен синтез екзекуции. Франк е сладко хиперболизирана версия на вседържец немощен пред изкушенията на материята. Макиавелист. Ницшеанец. Самоубиец. Траекторията на такава фигура може да отекне само през конюктурен възход в апарата на Държавата.
Работата на първия сезон на сериала е да си осигури вот за следващите три “мандата”. Планът е преизпълнен – сериите са кървава визитка за семейство на конгресмен заслепено от върха – високо темпо, стожерни филъри, BDSM с Четвъртата и другите власти. Ролята на Робин Райт като съпруга на Кевин Спейси е равноправно скроена, с множество тъмни ръкави, по които може да се поеме. Вторият сезон е бигбрадър-аутопсия на битието и апетита на законотвореца – борба за президентското място, удържане кокала в Белия дом, публични афери, световни кризи, контролиране вътрешната и външната политика с цената на всичко. Вътрешните драми не само вървят паралелно, а и обуславят политическия театър.

house-of-cards-season-2-frank-underwood

Наслагването, последователният реализъм зададен от формата прави от “Къща от карти” Кама Сутра на Унижението. Развлекателно? Да. Но и не само. В сериала аспектите в търговията с влияние са обект на академичен интерес. Зрителят се радва да узнае всички законни форми на доминиране, като и на не един и два способа за физическо ликвидиране на противника. Кучетата на войната са развързани. Около основните фигури се появяват нови и нови екстеншъни. Бисексуалност, пороци вързани на фльонга; еротомания по валутните знаци, кодирано порно в праймтайма. Ловките профи-“дресьори” държат градусът на напрежение висок. Като част от монолога на Франк и съмненията на Първата дама (сценаристите са благосклонни към женското начало, Райт има доста повече останки човещина), са изнесени  етично-духовни въпроси. Разбира се, риторични.

Третият сезон не е така драматичен, разглезени сме отпреди. Конструкцията включва нови мандати на познати муцуни, нови кампании с лъжи, нови компромати, замитане на следи, възкръсване на умрели в периферията, натиряне там на други. Христоматия на семейни престъпления и такива към човечеството. Екипът са златни занаятчии. Разпалват се нови огнища, хумор осигуряват достатъчно близки към нюз-стрийма пародии на двустранната(САЩ-Русия) върхушка. Франк е Хитлер в нападнат Берлин. Онтологични колебания няма – късно е за разкаяние, за пукнатини от страх. Като цяло в шоуто се чувства умора.

Слабонадареният не може да твори зло. Вътрешната санкция срещу всичко “анти” е обезсилена. Независимо че “Къща от карти” ще има сикуъли, прикуъли и прочее доене този ентъртеймънт продукт работи с тази истина, а като такава тя е страшна дори за Батай и Достоевски.

Демоничният чар е магнит, привлича гласоподаватели, привлича и зрители. Операта на ужаса е завършено художествено произведение. Омагьосва завинаги. Авторите на сериала “Къща от карти” отлично разбират това, нещо повече, знаят как да го насъскат срещу любопитството ни.

П.П.

Пачуърк от антропоцентричната философия на Ф.Ъндърууд. Истината е, че болшинството потребители на сериала приемат този антигерой за лайфкоуч.

* Тази пивка простотия бе опора на в сбирките на протестантски църкви в БГ края на 90-те

4.00 avg. rating (85% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by Милен on 10.04.2015 - 21:30

    Ако не си гледал оригинала на “Къща от карти” на BBC от края на 80-те, си заслужава да гледаш и него. Сниман е с доста по-нисък бюджет и е доста по-театрален, но пък Йън Ричардсън в главната роля по нищо не отстъпва на Кевин Спейси.

  2. #2 by Anton on 11.04.2015 - 00:23

    не съм, ще го гледам. мерси

(will not be published)