Ca$h (2010)

Ca$h е от онези изумително плоски екшънчета, след които се чувстваш като Айнщайн, но все пак като един доста мизерен и самоненавиждащ се Айнщайн. Имаш оправдание да го гледаш само ако компанията те задължава (що за приятели имаш?) и веднага след края му пуснеш “Вермайстерски хармоний” на Бела Тар (що за разнородна колекция имаш?). Или пък ако си на нощна смяна в кварталната видеотека и всичко по рафтовете е отдавна изгледано.
Режисьорът на продукцията не е успял да използва и една десета от потенциала на Шон Бийн, тук с двойник близнак и с декадентската прическа на Емир Кустурица.

Беглият му опит за ала Мики Рурк стойки( референцията е с Thursday!) е симпатичен, но за съжаление го стяга като възела на вратовръзката и му отива колкото на Роуън Аткинсън да играе Хамлет. По неизвестна причина сценаристите са решили, че ако нашарят диалога с думата “кеш” (буквално във всяко едно изречение!), филмът ще “отлепи”. Не се е получило точно това. Диалогът  е

свеж, колкото емисия въглероден двуокис, току що отделен от акото на образцово искърско говедо.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Нелепите реакции на ощастливеното с “мръсните” хилядарки на Шон Бийн младо семейство,  напомня авангарден клип на ДСК за ипотечен кредит.  Надявам се заглавието да мине незабелязано от българските кинематографи. Само те биха пожелали да преповторят “успеха”. Лошото е че ще успеят.