Дневна красавица (1967)

Но как да отвориш очи, след като те вече са отворени? “Човек на тъмно”, Пол Остър, превод Иглика Василева

Доста преди Кристофър Нолън да ни демонстрира слизане четири нива в подсъзнанието, Луис Бунюел  е правел същите фокуси с тази разлика, че при него асансьорът се движи между етажите на фантазията.

Дневна красавица (1967) е адаптация по романа на Жозеф Кесел и учебникарска класика. Освен режисьор, Луис Бунюел е и съсценарист с Жан-Клод Кариер.
Катрин Деньов е Северин – класен бисер в публичен дом от три до пет и благоприлична съпруга на уважаван хирург в останалите часове.

Пресметливо красива, фатално стеснителна и убийствено аристократична бижуто Северин праща дискретния чар на буржоазията директно по дяволите, там където между впрочем, са и левите убеждения на Бунюел.
Спомените за сексуален тормоз от баща й посяват желанието у Северин да бъде доминирана, да търси грубата компания на маргинални типажи.

Секс сцени липсват. Еротиката е във фантазиите на зрителите.

Звънливи карети, котешко мяукане, абстрактни етюди, жестове и мимики, тайнствени кутии, бастуни, мнима болка – спиралата на сюрреализма е безкрайна като в литография на Мориц Корнелис.

Внимание! Който удържи дъската си на тази вълна, да намине и към Алехандро Ходоровски.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!