Без значение дали това ще бъде последния  филм на Стивън Содърбърг, както той се зарече, Behind the Candelabra е поредното самостойно постижение в портфолиото на известния с експерименталния си подход режисьор. Фокусът е върху биографията на Владцу Валентино Либераче (1919 – 1987), който заради размаха на ексцентричното си сценично поведение, днес е титулован като прадядо на Елтън Джон, Лейди Гага и Мадона. През цялата му топ кариера, глем-шика е подпиран от ненаситна и прикрита гей сексуалност. До смъртта си от спин, в биографии и интервюта Либерачи не спира да отрича хомосексуалността и връзките си.
Изумително гъвкав, Майкъл Дъглас вади цялата крехка уязвимост на героя си, скрит зад тонове кич, грим и антураж. Интерпретацията му представя патологично ненаситен на внимание шоумен, повтарящ кухите постулати на своя мит, верен на “кралския” си имидж слуга. Камерата сваля най-доброто от физиономията на Дъглас, по която маските валят една след друга.

Душевният интериор на Нарциса е обзаведен с безброй собствени портрети. Содърбърг ни въвежда в его-галерията чрез любовника написал книга за бурната им връзка – Скот Торсън-Мат Деймън. Протеже и държанка на Негово Височество, Скот се предоставя за тотална асимилация. През секс оргии, наркотици и пластични операции, трансформацията му е в несполучлив, калифорнийски ролеви модел на Дориан Грей.

Погубваща или не, машината на развлекателния бизнес не излиза от задния план. Отговорността за сривовете в идентичността е намерена в личните избори. А триумвиратът на чувствата накрая, пощаден от площадния нездрав интерес, е почти без ирония.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!