Asher / Ашeр (2018)

Последната поръчка на килър-ветеран от еврейската мафия се обърква. Объркването съвпада с утопичната му идея да излезе жив от този бизнес, че и с красавица под ръка.
Да бе хвърлил едно око на “Самурай” на Мелвил Рон Пърлман, преди да се захваща (продуцент, актьор) с отколешната си мечта, ама не, не е хвърлил. Интериорът на наемния му убиец е златна мина за киното, но дори номерът със задължителното за жанра изкупление не е отигран подобаващо тук.

Когато видях името на Рон за титуляр светнах. Това не му се е случвало от толкова време. Уникалният му фейс е заринат във второстепенни роли, спомни си само в Drive колко беше готин (хм, там, апропо, пак персонаж от еврейската мафия).

Слаб саунддтрак, слаб монтаж, на едната игра на “хелбой” виси всичко, а толкова добри примери за ранени единаци и храбри ронини наоколо – сещам се за “Американецът” на Корбийн на прима виста; това е като бенефисен мач – на всеки голям от Белмондо насам, рано или късно му се влиза в ноар-амплоа.
В Asher на всичкото отгоре се мота по анцуг и “някаква” Фамке Янсен – лиъмнийсовата изгора от Твърде лично 1, 2, 3, 4, 5, 6… Представи си супердървен вариант на Ева Лонгория или плоската версия на Ким Кардашиян. Няма никаква шибана химия с побелелия от изолация и еврейска самота протагонист. А пък дели сцени с евро-титана Жаклин Бисе, моля ти се! – шантава работа.
Могло е да стане визитна картичка – бонбон за Пърлман. Той самият е великолепен във всеки един момент и заслужава скроен по мярка проект в А категория. Ричард Драйфус също заслужава отбелязване. Има чудесно камео.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.