Портокал с часовников механизъм


A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия. За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо? Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, Портокала ескалира  с – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Чрез забавяне и забързване, брилянтната комбинация на Кубрик между музика и образи прави сместа експлозивна, без реално да има кръв и ултра насилие в кадър, повече отколкото ги има в новините в осем. Медиите, либералите, всички оси в кошера са били разбунени от Портокала. Нормално. Реалистичносттта на кадрите с насилие днес е в пъти по-голям кошмар от друзята на Алекс. Кубрик докосва най-грозното в сърцевината на човек. Всеки има пориви от които се срамува, всеки е пил молоко в бар Корова наум, преди разгул и подлости от разностранен калибър. Хорошо? Портокала е класика защото не остарява, стилът му е футуристичен и сега. Камерата ти внушава измамното усещане, че виждаш всичко със собствените си очи.  Вдъхновява поп музиката от Мадона през Боуи до Слипкнот; пънка, модата, киното; Mad Max (1979) щеше ли да е такъв? Виж влиянието на братята Херман и Корнелиус Макинк, осигурили еротичните картини и култовия скулптиран фалос за филма. Даже в беге Димитър Митовски го копира за Мисията в Лондон.

Правителствата винаги ще се бъркат в живота ти, и Роджър Уотърс ти го казва. Винаги ще се луташ в лабиринт от антисошъл прояви и гузна емпатия. Между чука на гражданската съвест и наковалнята на малодушната природа. Кубрик е гениален и в сундтраците. Ясно е, че със Бетовен не може да се сбърка, но начина по който е миксирал Лудвиг ван е мокрият сън на Ник ван Рефън, видно в Bronson, например.
Методът Кубрик, с безкрайните репетиции и дубли изтощава и тормози някои актъори, като Шели Дювал от “Сиянието”например, но не и Малкълм. Макдауъл е имал свободата да конструира до голяма степен образа си както сам усеща. Заковал го е отвсякъде. Използването и хореографията около парчето Singin in the Rain, в една от най-трудните сцени, е негова идея. Въпреки че е омаж, Джийн Кели не изпада в еуфория от резултата.

A Clockwork Orange е за избора, който те дефинира, който ежедневно утвърждаваш – какъв да бъдеш, какъв да го играеш в този свят.

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)