Смяна на идентичности и жени под влияние в 3 women


Със заглавия като Маккейб и Мистър Милър (1971), Дългото сбогуване, Образи, Квинтет, Госфорд парк и Прет-а-порте Робърт Олтман (1925 – 2006 ) заслужено е титулован едно от големите имена на американското (off-Холивуд, както казва Янко Терзиев) кино. 3 Women / Три жени (1977) е пропит от Бергман –  смяна на идентичности, жени под влияние, стилизиран натурализъм; есенни сонати звучат зад всеки ъгъл. Шели Дювал сияе (работата й с Кубрик и Никълсън я чака в 1980-а). Лицето й е дигитална скулптура, аватар; фотоикона на Лашапел. Диалогът е толкова преработен и многозначен, че всяка реплика е код. Код, който наред с художествените алегории усложнява възприемането и отхвърля мързеливия зрител.

Сиси Спейсък(гледайте я в трите сезона на Bloodline!) също е прекрасна. Обръщането на героинята й на 180 градуса от чаровна провинциалистка в цинична блондинка става с лекотата на мах от ветрило. Шели е рехалибилитатор в саноториума за възрастни, в който идва неопитната, любопитна и покорна Сиси. Колежки са им двойка близначки, физическо потвърждение на трансформациите,които предстои да ги залеят. Третата жена (Джанис Рул) е мрачна бременна художничка, мълчалив автор на абстрактна метафорична живопис, всяка от картините си дупчи концептуално с куршуми. Мъжът й изневерява със Шели и Сиси, които пък са й приятелки… Нейн е и еро-демоничния наратив по дъното на басейна около който живеят, с роля на пророчество в историята (Водата като задължителна среда за ритуали, събиращи “опашките” на живота и смъртта – символ на раждането и мътния поток на подсъзнанието).
С камера от упор, натрапчива дисхармонична флейта през цялото време и шифрован език, Олтман всячески дълбае в психопатологичните зависимости на герои изключили рациото.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)