Пътят (2009) – не очаквайте твърде много от края на света
Тhe Road /Пътят (2009)
В The road съвестно са се постарали всичко да тъне в сива пепел, прах и човешки останки. Последните понякога са живи и преследват полуживите от глад. Действието се случва след края на краищата (Трета световна или не – няма отговор), когато мъж и малкият му син се опитват да оцелеят, придвижвайки се по една от изгубените магистрали на апокалиптична Америка. Флората и фауната са напуснали Земята заедно с Бог. Увити в парцали двамата събират трохи от изоставените къщи. Вървят на юг, към океана, който вече не е син. Когато го стигат това не променя нищо.
Екранизацията на наградения с “Пулицър” роман на Кормак Макарти “The Road” (автор и на No Country for Old Men), щеше да спечели ако беше правена от руснаци. Тогава алюзията “Писмата на мъртвия човек”(1986) нямаше да бъде само алюзия.
Виго Мортенсън е крайно достоверен, но за съжаление във всеки един кадър му партнира едно изключително дразнещо дете, което по заръка на John Hillcoat не спира да повтаря “папа-папа”, в синхрон със също толкова “приятното” жалостиво-елегично пиано – запазена марка на подобен род продукции.
” “Обзървър” определя “Пътят” като “медитация върху смъртта на отделния човек и на човечността едновременно”. Романът е сравняван с “Повелителят на мухите” (заради неизбежната жестокост на автора), с “Робинзон Крузо” (заради съвестното внимание към описания на дишане, хранене, бивакуване, къпане и оцеляване в един пустинен свят), с философски поеми в проза като “Моби Дик” и “Старецът и морето”. “Когато говорят за жанра на “Пътят”, други си спомнят за “На плажа” на Невил Шут от 1957, филмиран с Грегъри Пек и Ава Гарднър, в който се разказва за последните оцелели след атомна война – няколко души, извадили съмнителен късмет някъде по бреговете на Австралия. Когато става дума за стила, неизбежното сравнение е с Бекет. Другото възможно сравнение е с Библията.” Йордан Ефтимов (сп. Капитал Лайт 28 май 2009)
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Още от същия постапокалиптичен хорър –Письма мертвого человека
>Мой приятел от САЩ ми прати книгата, бих казал че е по-добра от филма (както винаги), макар и филммейкърите да са свършили добра работа.
>2 много силни сцени от книгата липсваха във филма, но доколкото знам, са снимани. Дано излезе някой director's cut.
>Книгата е изключителна и честно казано очаквах филм по нея. Надявам се скоро да го гледаме.
>Не знам защо детето те е издразнило и дали по-малко щеше да те дразни, ако повтаряше dad или daddy, но това не мисля, че оказваше някакъв негативен ефект върху повествованието. Реализмът и сблъсъка с постапокалиптичната ситуация бяха предадени по съвършен начин. Изпълнението на Дювал трогна. Мортенсен беше изключителен, а епизодичните появи на Терън играеха по носталгичната струна изключително премерено и ненатрапчиво. Лично за мен този филм имаше два пъти повече основания да бъде номиниран за Оскар за сметка на Войната е опиат.
>"hurtlocker" не спечели защото беше по-заслужил, просто киното се дели на три вида – добро, лошо и такова, което печели награди.
"the road" е с перфектна визия-декор, сценография, безспорно, но такава има и "28 дни по-късно" например. В него "хората пак са обединени от най-лошото и най-доброто в себе си"…
Виж "писмата на мъртвия човек". "Струните" могат да се дърпат и по много по-силен начин:)