Пряма еротика и модерна психология в Двуликият любовник


L’amant double / Двуликият любовник (2017) започва с кадър на влагалище, което се превръща в разтворено око – very french. Моделката на която принадлежат органите, Клоуи, страда от депресия. Ходи на психиатър, с който потъват в романтична връзка, прерастваща в такава и с неговия брат близнак. Всеки има тайна в пряка констелация с другите, и всичките тайни са все тъмни. Филмът на Франсоа Озон балансира между съспенса и драмата, без да задълбава в нито една от двете посоки, поради което те оставя  и толкова равнодушен, колкото и преди да го започнеш.

Двойнствената природа на двойниците (без това да е тавтология) и борбата за доминиране в отношенията им – психическа и физическа е нишката, която уж филмът плете. Наративът борави с достатъчно медицински термини, които да ви държат будни, плюс задължителните за френското кино демонстративни секс сцени, в които апропо, няма нищо съблазнително, камо ли еротично; сексът е инструмент за онагледяване на различни видове натиск, изтласкана вина и други рационализирани мотиви. Визията на продукцията е стерилно чиста, с добре подбрана символика, която да  подчертава роенето и цикличността на образите – фантазни или не. Един кадър даже извика дежа ву с Mother!. Има и съвременно изкуство, малко, за подправка само.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)