Нов “академичен” етюд на Крисчън Бейл във Враждебни


Ню Мексико, 1892-а. След двайсет години касапница последната задача на капитан от кавалерията (Крисчън Бейл) е да ескортира своя вече освободен и умиращ от рак индиански враг, до родната за племето Монтана. Задача с двойна трудност, заради смъртоносните капани по пътя и мътилката в душата.

Пътят на групата се пресича с оцеляла в клане бяла жена (Розамунд Пайк), чието страдание и превъзмогване хем разширява портфолиото на персонажите и разбива монопола на основната двойка, хем – доста хитро – е зелена карта за живот в изкупление за капитана.

Hostiles (Out of Furnace) експлоатира уестърн жанра с натрупаните от създаването му поуки. Скот Купър калкулира компонентите презцизно, като диета на културист. Има прочит на класиките, от Танцуващият с вълци до Джон Уейн, екшънът е със задължителните сцени на презентативно насилие, в духа на гледани образци.

Има го и големия разказ за травмите на войната, вината и проклятието на белия колонизатор. Hostiles е по съвременното, ревизионистко разбиране за ценности – първородният за американеца грях винаги вибрира и комуникира с поведението и статуса му днес. Същността на американската душа е твърда, изолирана, невъзмутима и опасна. Никога не се е размеквала, казва заетото от Д. Х. Лорънс мото и Купър майсторски го илюстрира.

Актьорската игра заслужава внимание. Усещаме какво става в главата на Бейл дори когато не говори – монолитен в семплите си разбирания за справедливост, героят му доживява целебна трансформация и получава шанс за второ теглене. Розамунд Пайк, доказала хорър стоицизъм в кървавата баня в Gone Girl тук изглежда съвсем намясто, и, въпреки оксиморона дава глас на немия ужас на героинята си.

Общото усещане е за солидно издържан в три действия материал, в който желаещите да се харесат политическа позиция и послание с висок патос заемат първо място. Душевният катарзис по норматив винаги е бил враждебен на добрия вкус.

Парадоксално, ако киното от което Купър черпи вдъхновение го вълнуваше искрено, а не по бизнес съображения, позицията и посланието му, пак ако са искрени, щяха да попаднат на по-читава от ниво ентъртеймънт аудитория.

Но, ако наистина няма нищо отвъд това, което езикът сам по себе си комуникира, плашеща но пронизващо реалистична теория, то тогава и в Hostiles няма ниша за критика.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)