W.Е. OST


we

Изобщо нямаше да обърна внимание на саундтрака на W.E., ако не бях видяла име, различно от Мадона пред него. Знаех за поредния режисьорски напън на русата амбиция и предполагах, че ще е пълен с лигави песни в нейно изпълнение, които предпочитах да си спестя. Слава Богу, не го направих.

1.   Charms
2.   Duchess Of Windsor
3.   Revolving Door
4.   I Will Follow You
5.   Abdication
6.   Six Hours
7.   Brooklyn Faces
8.   Evgeni’s Waltz
9.   Satin Birds
10.   Letters
11.   Dance For Me Wallis
12.   Masterpiece (Madonna)

Онзи ден си пуснах Masterpiece от любопитство и реших от обща култура да проверя и саундтрака, за да видя до къде точно е стигнала Вероника в излагациите. Очаквах нещо а ла Евита, но за мое учудване участието на Мадона се изчерпва само с една песен. Тя е прилично бозава, но това не й попречи да (а може би именно заради това) спечели Златен Глобус на последното раздаване. Много хубави случки и се събраха – Златен Глобус, Супер Бол, направо да и завиди човек. Най-хубавото, което й се е случвало в последно време, обаче, в моите очи е решението й да ангажира Абел Корженьовски за списването на скора. Не скор, ами слънце е създал, може и да е Господ.

Филмът разказва противоречивата, скандална и сърцераздирателна история на любовната афера между Крал Едуард Осми и скандалната с разводите си и оскубани вежди американка Уолис Симпсън. Ако получавате дежа-вю с Речта на Краля, ще ви разбера, и аз получих. Представям си Мадона как в поза “палмово дърво” (понеже и тя е дърво) с виснала челюст гледа Ив Бест да играе неприятаната, развратна и манипулативна Уолис. “Това е толкова нечестно!” си е казала Мадона, плъзгайки подсъзнателен паралел между аферата на Крал Едуард и на Гай Ричи. Разтърсена и разлюляна от несправедливото клепане на еманципираната американка, тя преминава в поза “поклащаша се палма” и замисля план за реабилитирането на Симпсън. А може и просто да е искала да използва инерцията на Речта на Краля. Най-вероятно и двете. За да има чиклит апел и към по-незаинтересованите от исторически драми дами, историята се разследва от американката Уоли (Уоли и Уолис? Серизоно ли, бе?), която разнищва “най-великата любовна история на 20-и век” и сама се забърква в афера с руски охранител (?).
Аз все още не мога да повярвам, че Мадона се е набутала в направата на саундтрака само с една-единствена песен. Вероятно по времето, когато се е решавал въпросът е била в “молитвена поза” и на молбата и за просветление е получен отговор с инструкции да премине в поза “труп”.
Освен четири йогийски пози, горните два абзаца не съдържат нищо съществено, така че нека минем по същество.

Логично ще изникне въпроса как така Мадона се е светнала да наеме почти неизвестен полски композитор? Отговорът на този въпрос идва лесно – била е впечатлена след премиерата на A Single Man, където е гледала Том Форд, облечена в Том Форд. А как Том Форд е намерил Корженьовски вече за мен е мистерия, която ме мързи да разгадавам. Присъствието на Колин Фърт (по линия на W.E. косвено) съвсем леко ме притеснява, но няма да конспирирам сега.
Абел Koрженьовски става известен на публиката извън Полша с работата си по A Single Man. Както вече споменах; тя е прекрасна, и ако побързате, може да сте 255-ят човек, който го заявява публично в last.fm-a. Аз, обаче, пиша бавно и сигурно ще прецакам тези ви шансове. C’est la vie.
Саундтракът на W.E. съдържа 11 възхитителни композиции, в които отново личи дълбоката любов на композитора към струнните инструменти. Да благодарим на майка му, която свири на чело. Скорът е записан в рамките на 4 месеца в Аби Роуд Студио от 60-членен оркестър. Съдържа 6 повтарящи се теми, които в своята същност са прости, но много въздействащи. Това било изискване на баба леля ви Мадона, която не искала саундтрака да е нещо импозантно, иначе му дала пълна свобода да прави каквото знае – +10 мъжеточки за нея. Всяка от темите се използва според контекста й – доста хамелеонски – запазвайки основната си конструкция, може да носи различни настроения в двата полюса на дадена емоционална скала. По думите на самия автор, вдъхновението му за музиката към филма е било “преобладаващото чувство на обсебеност – ирационалната нужда да жертваш абсолютно всичко за любовта – любов, която е много вероятно да е само илюзия”. Той успява да облече това чувство в звук чрез “мрежа от мелодични теми, които безмилостно се повтарят и постоянно се люлеят между отчаяние и тъга, надежда и радост.” Внушението е толкова органично и категорично, че не оставя място за размисъл, когато зазвучи поредната композиция: Charms бележи началото на нещо голямо, пълно с неяснота и неувереност, но постепенно добиващо конкретна форма, изпълненo с надежда и решимост. Танго-спикатото в I Will Follow You заключва тази решимост в направен избор и ни води към кулминацията Abdication, която според Корженьовски е най-силната тема в саундтрака и служи за свързването на двете любовни истории в двата различни времеви периода. Последното е изразено и чрез противопоставянето на класически и електрически инструменти в първата и втората част от композицията. Опусът се затваря от Dance For Me Wallis, която е толкова богата и красива, че направо ще те накара да вярваш в истинската любов.

След това са финалните надписи и “Шедьовър”-а на Мадона, чието заглавие е или някаква подигравка със слушателя, или авторката му има извратено чувство за хумор, или със заглавието е визирала композициите преди него.

В заключение ще кажа, че талантливият поляк наистина е създал шедьовър – адски обезоръжаващо-емоционален, изразителен и композиционно изпипан скор, и не мога да си представя да съществува човек, който да остане безразличен, слушайки го. Музиката към филма е великолепна и със сигурност приляга на по-добра кинематографична творба, но не за сефте ставаме свидетели на посредствен филм с убийствен саундтрак. Ми тва е… Корженьовски го чака бляскаво бъдеще.

6/6

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by милен on 10.09.2012 - 19:51

    много тъпо, банално и по български заядливо, списвачката говори за мадона. а това говори лошо за нея.

    • #2 by Anton on 10.09.2012 - 21:05

      всеки има гледна точка, просто това не е твоето ревю и толкоз:)
      Лу пише за това което й харесва и това което не й, пристрастно, за мен това е важно, емоционалната ангажираност, и мисля че го прави доста добре.

    • #3 by Lu on 17.09.2012 - 11:03

      Милене, благодаря за милите думи. Само едно нещо не разбрах – откога да говориш за Мадона е нещо осъдително?

  2. #4 by милен on 10.09.2012 - 23:12

    злобливия елемент дразни.

  3. #5 by Oleg Zhivkov on 02.10.2012 - 22:16

    Саундракът е шедьовър, както и Мадона. Всичко което прави този АРТИСТ се превръща в пример за новите поп икони – мъже и жени. Достойна жена за подражание, която провокира хората със своята креативност, подход и изразни средства. Прави впечатление, че знаете доста факти за Мадона, а това че пишете за нея и нейния продукт, означава че наистина я харесвате. Браво!

    • #6 by Anton on 04.10.2012 - 10:06

      Алелуя, Живков. Поп-икони за цял иконостас се събраха!

  4. #7 by Peter Kirchev on 02.10.2012 - 22:25

    Типично по български да оплюем някой, който е дал толкова много за поп-рок културата. Когато и ние оставим на света, това което Мадона е направила, тогава имаме право да злостно и просташки да критикуваме.

    • #8 by Anton on 04.10.2012 - 10:05

      Хей, Петре, хайде пак си помисли. Типично по български е това което ти правиш – плюеш този който има мнение различно от мейнстрийма. Нека всеки прави това, което прави най-добре. Приноси, ордени Стара планина и тн. официални признания за “заслужили артисти” обикновено присъждат тези които най-малко разбират за какво иде реч.

  5. #9 by Lu on 04.10.2012 - 11:10

    Всъщност май не стана ясно, че аз по принцип харесвам Мадона, даже понякога си пускам “Holiday” докато чистя и на припева пея на тръбата на прахосмукачката. Въпросът е, че с напредването на възрастта и естествено произтичащите от нея промени в психиката, Мадона понякога прави не толкова добри неща. Приноса си е принос, но много мразя оправдаването на посредствени неща заради стари лаври. Мадона е икона на модерния ентъртейнмънт, ама “Шедьовъра” не струва, айде да не си кривим душата.

(will not be published)