Moon OST


moon OST

Имайки предвид, че Moon е написан и режисиран от Дънкан Джоунс, който всъщност се явява син на Дейвид Боуи, е редно първаночално да се запитаме защо Зоуи Боуи не е наел именития си тейко да му свърши работа. Твърде шуробаджанашко би било, пък и творчеството на Зиги Стардъст е доста различно като настроение от това на отрока му, въпреки че влечението към космическите странности явно е семейна черта. Ground Control to Major Tom, Хюстън имаме проблем. Шегичка, нямаме проблеми, саундтракът на “Луна”-та е слънце.

1. Welcome To Lunar Industries
2. Two Weeks & Counting…
3. I’m Sam Bell
4. I’m Sam Bell, Too…
5. Memories (Someone We’ll Never Know)
6. Are You Receiving?
7. Can’t Get There from Here
8. “We’re Not Programs Gerty, We’re People”
9. The Nursery
10. Sacrifice
11. We’re Going Home
12. Welcome To Lunar Industries (Three Year Stretch)

Бате ви Клинт за много кратко време се утвърди като един от най-успешните автори на филмова музика, благодарение най-вече на любовната си афера с Дарън Аронофски. Да сме благодарни, че Pop Will Eat Itself се разпадна и развърза ръцете на Мансел за соло изяви. Невероятно е как в Манселовата глава трашарското гребо на Попитата се е трансформирало в зрели, добре структурирани композиции, лъхащи на нова класика. Така е, хората остаряват, помъдряват, улягат. Днес си на 40, утре ти правят 40, днес си пееш, утре те опяват…

Welcome to Lunar Industries би могла със същия успех да се каза Moon Theme, защото простата клавирна тема се прокрадва из повечето композиции и си е баш темата на саундтрака. Във връзка с простите мелодии геният Майлс Дейвис беше казал нещо от сорта: “Тази мелодия е толкова силна, че колкото по-леко я свириш, толкова по-силна става; колкото по-силно я свириш, толкова по-слаба става.” Това е казано за Concierto de Aranjuez, но можем да го приложим и за лунарната мелодия на Мансел. Всъщност той има някакъв много добър усет за простите, няколконотни теми – както е например в Реквиема, тя ти се забива в главата и я помниш дълго след като си забравил за какво изобщо се разказваше във филма.
Срещнах наблюдения на критици (очевидно с музикално образование), правещи паралел м/у Мансел, Бетовен и неговата Лунна Соната. Ако се заслушате добре, наистина има нещо такова, но бидейки с инженерно образование, аз не бих могла да ви говоря за консонантни и дисонантни интервали.
Въпреки това за средно интелигентния човек не е трудно да забележи, че постоянно гонещите се тонове от главната тема са музикалната интерпретация на сюжетната линия и ролите на персонажите. В съпровода на по-интроспективните сцени, темпото е много по-бавно, няма го това напрежение и рязко прескачане в октавите.
Пианният симплицизъм, който е гръбнака на композициите, е щедро обгърнат в мускулатура от многопластова амбиънт електроника, прекрасно резонираща както сай-фай елемента на филма, така и емоционалния свят на Сам. Музиката предава водовъртежа на чувства в душата на главния персонаж по толкова добър начин и толкова осезаемо, че едва ли не можем да я пипнем. Саундтрака не е допълващ елемент, а – както се получава в най-добрите филми – той е необходима и незаменима част, нужна за установяване на пълна емпатия м/у зрителя и персонажа.
Като опря въпроса до емпатия – Клинт Мансел изглежда очевидно е съпреживял изолацията на Сам, композирайки музиката сам, само със своето пиано. Апропо, ако не сте забелязали от предното изречение, е редно да обърна внимание на факта, че Сам е едно добро име за персонаж в подобно положение: Сам в Космоса – сам в Космоса. Ха-ха. Хм.

Както е редно, скора си звучи като скор от първо слушане. Той ти разказва истории, внушава идеи и рисува картини. Пълно музикално огледало е сетинга, на концепциите и внушението на Moon. Въпреки това е напълно годен и за самостоятелно слушане – ако не сте гледали филма, спокойно бихте могли да си го пуснете и да чуете някаква друга история, не по-малко вълнуваща от тази на Сам и Сам.

6/6

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)