Bronson OST


bronson

Нека започнем с това, че филмите за затвора ме депресират. Очаквах и Bronson, бидейки филм за най-бесния затворник във Великобритания, да ме депресира. Всъщност не ме депресира, а ме ядоса – искаше ми се на тоя Бронсън да му забия кирка в черепа, защото е типажа, който най-много мразя – екстремно агресивен и неконтролируем. Оттук следва, че Том Харди се е справил блестящо, но това можете да го видите и сами.
Оставям настрана моите лични предпочитания към видовете темперамент – и обръщам погледа ви към саундтрака. Ако още не можете да откъснете очи от мъжествената осанка и нелепи мустаци на Харди, затворете очи и си обърнете главата така.
Саундтракаът на пръв поглед (или втори, не знам доколко успешно сте се справили с горното упражнение) прилича на пълна стилова кочина, но това е само на пръв (*втори) поглед – във филма работи изключително добре и до голяма степен допринася за въздействието му.

1. The Electrician – The Walker Brothers
2. Va pensiero
3. Götterdämmerung
4. Santa Please (Come Early This Christmas) – Eva Abraham And The Nat Franklin Trio
5. It’s A Sin – Pet Shop Boys
6. Meet Mister Callaghan – Ray Martin
7. Your Silent Face – New Order
8. Attila: Chi dona luce al cor?.. (Atto II)
9. Digital Versicolor – Glass Candy
10. La forza del destino
11. Das Rheingold: Entry of the Gods into Valhalla
12. Eine Alpensinfonie Op. 64
13. Symphony No. 4 in E flat ‘Romantic’ (ed. Nowak)
14. Lakmé (Act I) : Flower Duet
15. Madama Butterfly , Act 2, First Part: Coro a bocca chiusa/Humming Chorus

Делиб до New Order, Вагнер до Glass Candy и Верди до Pet Shop Boys – it’s a sin, какъвто е и известния рефрен на последните. Смесването на класика и синтпоп мирише на претенциозност по-силно и от сирене епоас; в такива хипотетични ситуации хубавото е, че можете при нужда да дадете mute на звука, докато сиренето няма режим smelless. Ако направим кулинарен клон на сайта, ще разгледам въпроса за сиренето по-обстойно там, stay tuned.
Еклектиката работи в синхрон с променливото поведение на Бронсън – в моменти нa насилие, когато хапе полицейски уши или души хора, задължително звучи класика. В моменти на “социализация” чуваме поп, както е в тази гениална сцена в психодиспансера:

Полярността на музиката повтаря биполярните отклонения на Бронсън, чиятo затруднена психика подскача от една крайност в друга. Така различията в стиловете на съпровода вече не дразнят, а дори служат като катализатор на внушението и водят паралелно аспектите на Бронсъновата личност.
Режисурата на филма, в случай че не сте отворили линка към imdb по-горе, е дело на Nicolas Refn – същият човек, сътворил и Drive, за чиято музика писах предния път. Виждаме, че любовта на Рефн към електропоп-а не е нещо ново – финалните надписи излизат под звуците на Digital Versicolor na Glass Candy, които са от Портланд, и в които е замесен оня Johnny Jewel от Desire и Chromatics. Може би двамата с Рефн са на път да се превърнат в още една от онези патологични двойки режисьор-композитор. Като се обичат младите, да се вземат.

Въпреки че саундтракът работи добре в този си вид, сякаш му липсва достатъчно индивидуалност. Ок, дансингът с It’s A Sin е мигновен win, финалната сцена с цветния дует (Дует на Цветята от Лео Делиб) е много въздействаща, ама тази композиция сме я чували използвана по същия начин в сигурно още 5 филма. Доста често ще получавате дежа вю на Портокал С Часовников Механизъм, както правилно е отбелязал някой, непознат за мен критик, на постера на филма с думите “A Clockwork Orange for the 21th Century”.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)